В края на изминалата седмица се очерта тридневно предизвикателство за метълите в София. На 10, 12 и 13 се получи нещо като метъл маратон. На 10 октомври имаше концерт на Ørkenkjøtt, Persefone, Loch Vostok и Leprous; на 12 октомври се състоя Thrashing Mania XII с Eufobia и Onslaught, а на 13 октомври Metal Force HMC направиха мини-фест под името Thrashing Evil Maniax с Mass Grave, Axecutor, Omega и Obsessor…
Времената, в които се оплаквахме, че няма достатъчно концерти от такъв тип у нас май са вече в миналото. Феновете, както се очакваше, не смогнаха или не пожелаха да посетят всеки един от тези лайфове. Ние обаче го направихме. Да, забавихме се с репортажите, но това бяха три наистина тежки вечери. С три афтърпартита…
Thrashing Mania XII? Стига бе, кога се извъртяха цели 12? Без да изпускаме нито един концерт от поредицата, куфеем и на 12-ия, който е на 12-и октомври и в афиша му са английските трашари Onslaught. За компания на класиците BGTSC са поканили нашите момчета от Eufobia, които след концерта в столични клуб R.B.F. продължават турнето с англичаните за няколко дати.
19 ч. минава и Eufobia са абсолютно готови да започват, но гледката на напълно празния клуб е, меко казано, неподходяща за вдъхновение. Благо удря малко по барабаните и разбужда десетимата човека пред залата, за да влизат, но не и тези зад ъгъла, които смучат бири на стълбите и по-късно ще се сетят, че дефакто са тук за концерт. Независимо от тая конфузна ситуация, момчетата са в добро настроение и видимо надъхани. Още с второто парче ми прави впечатление, че има някаква промяна при тях – Ники куфее повечко, а и изглежда сякаш са имали разговор за синхронното клатене на глави, с което сценичното им поведение определено се раздвижва. Плюс това са си направили и сценични винили с логото на бандата, които са още една крачка към по-добро. Свирят ни нови песни, които звучат достатъчно тежко и по-праволинейни, отколкото бихме си представили за групата. Всъщност, тези нови песни, както и този концерт са нещо като "последните" неща, с които бандата ще отчете дейност за идните 2 години. Не, не се разпадат, просто се налага да замразят съществуването си за известно време поради служебен ангажимент на Ники, който се е извън България за този период. Кофти, ама кой знае може пък да е за добро. Затова очаквам на концерта им с турската етно дет банда Soul Sacrifice идния месец да има повече хора… Те определено са една от родните банди, която копае усърдно и показва постоянство, развива се и приема предизвикателствата на трудния път. Наистина жалко, че ще можем да ги гледаме на концерт отново чак към 2014. Сега само чакаме албум и ще продължим да си носим тениските с логото им…
Те самите са фенове на хедлайнърите тази вечер и настроението им е добро, когато слизат от сцената, за да бъде подготвена за старите кучета, които уважиха с присъствие първата вечер на 23 ½ h Rock Marathon. Следва поредното омитане на тълпата от клуба, но скоро малко над стотината присъстващи плъзват навътре, за да чуят траш класики от миналия век! Onslaught ще свирят целия си албум от 1986 "The Force". Но не защото искат да лежат на стара слава, а заради маниашката идея да го направят и да демонстрират нагледно израза "преминал проверката на времето"! А аз бях изтръпнала, че и те ще трябва да свирят в подтискащо празното бивше читалище, но нещата се обръщат главоломно, когато идва време да се появят на сцената… Хората са не много, но достатъчно и реагират адекватно. Ще се получи и този път, но няма да е като при първото им гостуване преди 4 години, когато пак бяха в читалище и отново подгрявани от Eufobia. Истерията тогава беше голяма и макар музикантите да ръсеха подигравателни истории за България и Румъния в интервю за едно ТВ шоу, заснето малко след това, даваха вид да се радват на родната публика. Така е и тази вечер. Всички чакат класиките от 80-те, но парчетата от емблематичния "The Force" ще се изнижат едно след друго след като минат първо няколко по-нови.
Започват с "Born For War" от актуалния си албум "The Sound Of Violence" (2011). Следва "Killing Peace" от едноименния диск (2007) и пак "новия" "The Sound Of Violence"... Олдскуул, обаче тежичък и съвременен, но не в смисъла на "модерен" по гаден рафиниран начин. Нататък са хитовите резачки от въпросния албум - "Metal Forces", "Thrash Till The Death", "Onslaught (Power From Hell)". Сетът за цялото турне "Full Force" е същият.
Китаристът Nige Rockett и фронтменът Sy Keeler май държат най-силно връзката с публиката. На барабаните сега е Michael Hourihan (Extreme Noise Terror, Desecration) след напускането на Steve Grice. А освен това китаристът Andy Rosser-Davies е временно заместен от ex-Collapse жицата Allen Leigh Chambers. И как да свърши купонът след последната "Angels Of Death", когато и статистите в публиката вече правят нещо повече от тактуване с крак, ако и да не е хедбенг и съркъл пит? Не става. Пренасяме се в The Black Lodge, не защото ще тръгнем да твърдим, че бирата в компанията на музикантите е по-блага, ама може и да има нещо такова… Ммм, наздраве! и до нови срещи – до догодина, когато брадатите трашоци се заканиха да ни навестят отново.
Сет лист на Onslaught:
Born For War
Killing Peace
The Sound Of Violence
Destroyer Of Worlds
Let There Be Death
Metal Forces
Fight With The Beast
Demoniac
Flame Of The Antichrist
Contract In Blood
Thrash Till The Death
Onslaught (Power From Hell)
Thermonuclear Devastation
Angels Of Death
Снимки - в секцията "Галерии".
Коментари