Парад на духовете в Картини от една изложба

Албумът "March Of Ghosts" (или "Парад на духовете") на Gazpacho ще бъде представен в предаването "Картини от една изложба" на програма "Хоризонт" на БНР, в събота, 14 септември, след новините от 21.00 ч.

Норвежката прогресив рок група не е сред най-популярните у нас. Създадена е през 1996 от Jon-Arne Vilbo на китарите и пианиста Thomas Andersen, приятели от детските години,  към които се присъединява певецът Jan-Henrik Ohme, а по-късно добавят цигуларя Mikael Kromer, барабаниста Lars Erik Asp и Kristian Torp на бас китарата.

В желанието си да отстояват своята независимост, музикантите отказват да се подчинят на правилата в музикалния бизнес, не подписват договор с някоя от големите звукозаписни фирми, а общуват пряко с аудиторията си посредством интернет и социалните мрежи. Те работят на пълен работен ден, за да изкарат прехраната с друга дейност, като същевременно почти всяка година реализират албуми, напълно контролирайки творческия процес, издаването и разпространението на музиката си.

По този начин те се налагат на световната сцена без излишен шум най-напред с участието си в концертите на Marillion през 2004 година и успяват да спечелят вниманието на публиката и критиката, отреждайки им призово място на техните албуми в музикалните класации.

В своя седми студиен албум те ни представят сборник с къси разкази, обединени от лирически герой, който нощем се среща с различни духове, те преминават като на парад пред него, разказвайки своите истории. Тези духове са военни престъпници от Хаити, моряци от екипажа на призрачния кораб Marie Celeste, американски ветеран от Втората световна война, автор на комедии от Англия.

Jon-Arne Vilbo заявява: "Музиката я създадохме по време на един уикенд в студиото, където избягахме от семейните и служебните си задължения".

"Всички сме преминали през влиянието на Charles Dickens и неговата "A Christmas Carol" ("Коледна песен") и тук ще видите подобна история. Съчиняването на текстове за нашата музика е доста сложно. Ние първо измисляме музиката и чак след това се насочваме към текстовете. Всичко, което виждаме, сънуваме или четем, става храна за текстовете и така през годините много от възможните идеи се реализират, при което избираме най-силната от тях, която по-късно доразвиваме. Духовете и други подобни форми, които се появяват тук, добре се вписват в мрачната и зловеща атмосфера на албума“, добавя Thomas Andersen, цитиран от Сергей Шишов, водещ "Картини от една изложба".