Почина барабанистът на легендарните Рамоунс - Томи Рамоун

Оригиналният барабанист на Рамоунс (The Ramones) - Томи Рамоун (Tommy Ramone), почина от рак на жлъчката на 62 години на 11 юли, съобщиха световните агенции, позовавайки се на известие от мениджмънта на групата в Twitter.

Той бе последният от четиримата автентични членове на легендарната американска пънк рок банда. Роденият през януари 1952 в Будапеща с истинско име Тамаш Ерделай музикант се бореше с рака в последните години.

Дръмърът бе известен и от концертните си изяви с блуграс формацията Uncle Monk.

Томи Рамоун върти палки в първите три студийни албума на състава  - едноименния от 1976, "Leave Home" (1977) и "Rocket Тo Russia" (1977), както и в концертната тава "It's Alive" (1977). Дебютът "Ramones" достигна златен статус в САЩ с продадени над 500 000 копия на 30 април тази година. Бандата бе въведена в Залата на славата на рок-ен-рола през 2002.

В 2.40 следобед на 15 април 2001, Великден, дългият фронтмен Джоуи Рамоун умира в нюйоркската Презвитерианска болница след шестгодишна борба с рак на лимфните възли. На следващата почина басистът Дий Дий Рамоун след свръхдоза хероин. Китаристът Джони Рамоун също бе покосен от рак през 2004.

Томи напуска Рамоунс през 1978 и е заменен от Марк Бел - Марки Рамоун. Въпреки че вече не свири, той продължава да продуцира формацията.  Преди да се развихри с палките, той се изявявал като китарист и звукозаписен инженер. В интервю от 2003 споделя, че взел  решението да се заеме с барабаните, защото групата го нервирала, тъй като звучала "много изкълчено". Музикантите взимат името си от Пол Макартни, който за кратко се прекръстил на Пол Рамоун, а в средата на 70-те се превръщат в един от най-значимите музикални проекти на нюйоркската пънк сцена.

Много автоаритетни банди и артисти, сред които Ред Хот Чили Пепърс (Red Hot Chili Peppers), Pearl Jam, The Offspring, Green Day, Kiss, U2 и Bruce Springsteen, подчертават влиянието на Рамоунс, изпълнявайки на концертите си техни парчета, а членовете на Металика (Metallica) твърдят, че любимите им банди са Рамоунс и Мисфитс. Хитове като "Sheena Is A Punk Roker", "Blitzkrieg Bop", "I Wanna Be Sedated" и "Rock N' Roll High School" са неизменно в плейлистите на почти всички рок радиостанции по светa и до днес, години след основаването на бандата през 1974.

Изкуството на Рамоунс беше едновременно твърде простовато и твърде остроумно в тарикатската си, хитра откровеност, за да бъде възприето от надутата, хедонистична чувственост на диското и ню романтика. Тяхното чувство за стил по ирония на съдбата се оказа по-могъщо от епохата на стиловата ангажираност. Каквото и да твърди вездесъщият продуцент Малкълм Макларън, групата изолира отрано гена Рамоунс, като по този начин дефинира пънка в най-чистата му форма. Те бяха пънкът и той беше те.  Рамоунс бяха живи скулптури, работещи усърдно над плана да се превърнат в пример за подражание на престъпните пубери.

Може и да не е било за пръв път в човешката история, когато някой умник се прави на по-тъп, отколкото е, но поне бяха по-забавни от например Джери Лий Луис през 50-те. Склонността на бунтарите да творят химни, посветени на душевните разстройства - "Psychotherapy", "Teenage Lobotomy", "Pinhead" и т.н, проработи на няколко нива - като праволинеен и пошъл хумор, от една страна, и като отдушник на аутсайдерите в обществото. Най-изявени от всички тях обаче бяха самите фенове на Рамоунс, затворени във взаимната си зависимост - една общност, забутана някъде в нищото. В политическо отношение те бяха точно толкова лишени от смисъл, колкото го изискваше имиджът им. Блуждаеха между материализма и нихилизма, антирасизма и едновременно за и против рейгъномиката - просто както им хрумнеше. Те бяха объркани и често си противоречаха. А в края на краищата, пукаше ли му изобщо на някого? Само глупак би търсил политически подтекст в Рамоунс, след като същинското им значение течеше повече в образи и звукове - един минималистичен пробив, който определено промени посоките на поп музиката.

В първата биография на групата, написана от Томи "Рамоун" Ерделий, се твърди, че хлапетата от техния Форест Хил и околностите неизменно ставали "или музиканти, или дегенерати, или зъболекари". Рамоунс, както той гордо отбелязва по-нататък, яхнали и трите възможности. Стажуването на Ерделий в края на 60-те в студиото Record Plant поставя групата в добра изходна позиция, когато се стига до записа на първия й албум - залп от изпилени по зъболекарски китарни рифове, израсли от корените на гаражната психеделия от типа на Стренглърс с мелодии, изсмукани от спомените за Бийч Бойс и женски групи като Шангри-Лас например. При цялото еднообразие в стила си обаче, Рамоунс съумяха да съчетаят твърде разностранни варианти на стържещо-китарната си траш формула.

Компилацията "Hey! Ho! Let’s Go!" например отразява синтезирано този стремеж към простотата: първият от нейните два диска съдържа 33 от общо 58-те песни. Пушечна стрелба от кратки, концентрирани изстрели адреналин, които рядко прескачат 2-минутната бариера.

Рамоунс - Джони, Джоуи, Дий Дий, Томи и по-късните членове Марки, Ричи и Си Джей - никога не бяха възнаградени подобаващо за това, че изнамериха американския пънк рок. Джоуи получава една единствена златна плоча в Щатите - за компилацията от 1988 "Ramones Mania". Само два албума пробиват в Топ 50  на Billboard - "Rocket To Russia" (1977) и "End Of The Century" (1980), последният продуциран с маниакален ентусиазъм от Фил Спектър. Но Дани Фийлдс, ко-мениджър на Рамоунс с Линда Стейн от 1975 до 1980, твърди, че групата има невероятно въздействие: "С мъка уреждахме да свирим в Торонто, в някое мазе в търговския район, а после като се върнехме, откривахме, че след нашето свирене там са се заформили осем нови шайки!"

А Джоуи дори е в състояние да проследи влиянието на Рамоунс до най-малките музикални детайли, като например припева "Hey! Wait!" в парчето "Heart-Shaped Box" на Нирвана - чисто и просто ехо от вокалната част "Wait! Now!" на "I Just Want To Have Something To Do" на Джоуи, от "Road To Ruin" (1978).

Дълго време след края на бандата фронтменът говори за нея в сегашно време, като за неизбежно природно явление: "Рамоунс бяха и все още са адски велика група... Когато излизахме да свирим, енергията ни бе невероятна, също като Ху през 60-те.  Дори сега като си пускам Рамоунс виждам, че още звучим страхотно. И това винаги ще е така. Когато имаш нужда нещо да те вдигне, да ти вдигне духа".

"Искахме да спасим рок-ен-рола, да бъде вълнуващ, забавен и други подобни работи", казваше барабанистът.

Не само искахте, но и съумяхте, Томи!

Спокойни сънища!