Eдин от боговете на хармониката и икона на блуса изобщо - Джеймс Котън (James Cotton), почина след кратко боледуване от пневмония на 81-годишна възраст.
Джеймс Хенри Котън, известен и като Mr. Superharp, издъхна в St. David's Medical Center в Остин, Teксас, на 16 март. През 90-те той успя да се пребори с рак на гърлото и продължи да обикаля света с наситен концертен график. Освен на хармоника, покойният се изявяваше като вокалист и нерядко сядаше зад барабаните.
Блусменът, посочен от Ролинг Стоунс като един от най-великите за всички времена", има в дискографията си около 30 солови албума. Носител е на "Грами" (за диска "Deep In The Blues" (1996), шест Living Blues Awards и 10 Blues Music Awards. Той бе въведен в Blues Hall Of Fame през 2006, припомня The New York Daily News. Котън бе почетен със специален трибют в "Линкълн Сентър", Ню Йорк, през юни 2010, от олстар бенд, в чийто редици бяха именитите Хюбърт Съмлин, Тадж Махал, Шемекия Коуплънд и много други. Заради своя 70-годишен принос към развитието на блуса бе удостоен с отличие с името на покойния гранд Би Би Кинг - B.B. King Award, от The Festival International de Jazz de Montréal през 2015.
Джеймс Котън е роден в Тюника, Мисисипи, на 1 юли 1935. Установява се в Мемфис през 50-те години, когато градът е голям музикален център, развиващ собствена линия в електрическия блус. Тук свирят бъдещи корифеи на Мисисипския саунд като Хаулин Уулф, Джуниър Паркър, Ръфъс Томас, Джо Хил Луис и други под вещото око на продуцента от авторитетния лейбъл Sun Records. Първите записи на Котън за тази компания се превръщат в местни хитове, но големият пробив идва с участието му в групата на Мъди Уотърс след близо 10 години, когато замества Литъл Уолтър и Джуниър Уелс. После музикантът напуска тази формация и основава своя банда, с която успешно комбинира соул, рок, Чикагски блус и джаз. Дълги години негов мениджър е Албърт Госман, който се грижи и за Боб Дилън, Дъ Бенд и Дженис Джоплин.
Сред най-известните албуми на Джеймс Котън са "The Blues Never Die" (от времето с Мъди Уотърс), "From Cotton With Verve", "High Compression", "Live From Chicago", "Mighty Long Time", "Living The Blues", "Harp Attack!" (с Кари Бел, Джуниър Уелс и Били Бранч), "Superharps" (с Чарли Мъсълуайт, Шугър Рей Норсиа и Били Бранч) и, разбира се, "Cotton Mouth Man", който пожъна овации през 2013. Номинираният за "Грами" проект бе записан с плеяда знаменитости като Грег Олмън, Джо Бонамаса, Делберт МакКлинтън, Уорън Хейнс, Кеб Мо и Чък Лийвъл.
В дългогодишната си кариера е свирил с титаните Лед Цепелин, Сантана, Грейтфул Дед, Крийм, Кийт Ричардс, Литъл Фийт, Стив Милър, Джони Уинтър, Сони Бой Уилямсън, Сиси Хюстън (майката на Уитни), Фреди Кинг, Отис Спан, Боби Бланд и много, много други.
But The Blues Will Never Die, Mr. Superharp!
Коментари