Интересуващите се от футбол – или от какъвто и да е спорт всъщност – много добре знаят какво огромно значение има това дали играеш у дома или гостуваш на чужд терен.
При музиката не е кой знае колко различно. Една млада група обикновено разбира колко наистина струва, след като се откъсне от уюта на безрезервно подкрепящата я агитка фенове в родния град и започне да покорява нови територии и сърцата на по правило скептично настроената публика далеч от дома. А тази в София е най-задоволена откъм събития и съответно – най-скептично настроена.
Last Remains (Ласт Римейнс) от Русе, които в началото на лятото издадоха дебютния си албум "False Concept Of Life", се справиха блестящо с това предизвикателство по време на първия си концерт в столицата този уикенд. Момчетата на фронтмена Димитър Ангелов (на снимката, дело на Веселина Пенкова) показаха на практика защо са сочени от редица хора за едно от най-позитивните и свежи явления на българската метъл сцена през последните години. Концепцията им за звукова бруталност, включваща мощни гърлени ревове, тежки дет метъл рифове, смазващи брейкдауни и разчупени структури на песните бе представена на сцената на The Box със завидна доза самочувствие и увереност. А песни като "Useless Promises", "Delta “White" и съвсем новата "Oblivion" на живо носят зашеметяваща енергия, която трудно може да бъде пресъздадена при студиен запис.
Ласт Римейнс обаче са само последната група, затворила един доста добре посетен концерт, на който преди тях бяха забили още три сравнително нови български банди, изпълнени с адска енергия, загатваща, че нещо смислено може най-сетне да се случи на тази сцена. Avril In Blood (Аврил Ин Блъд) се завърнаха убедително след едногодишно отсъствие – и както си говорим за домакинско преимущество – предизвикаха най-сериозното пого за вечерта със своя все така брутален деткор.
This Burning Day (Дис Бърнинг Дей) за пореден път показаха, че са усвоили до съвършенство модерния мелодичен метълкор като изпълнение. За разлика от доста български групи те разполагат и с фронтмен, който явно е роден да бъде точно такъв – освен да се справя идеално с вокалите си, по време на целия концерт Калин Велчев не спира да скача и не се застоява на едно място нито за момент.
Преди това пък Despise The Sun (Диспайс Дъ Сън) забавляваха публиката с доста по-първичен дет метъл.
Коментари