Пустинна свежест с пълни шепи от Sativa и Center

Започваме късно – след 22.00 ч., понеже в уреченото време половината народ още е някъде по протести, бири, пейки или паркове и айлячи...

Обичайно за края на юни...

В такова душно, полуапокалиптично време, дозата животоспасяващ рок-ен-рол е крайно необходима. Преди да започне събитието в столичния клуб Jet Rock, с Хорхе от Sativa пушим навън и той се оплаква, че иска да се съблече гол до кръста - още сега. "Ти поне можеш да го направиш", казвам аз, "ако аз смъкна моята тениска, не се знае какви ще са последствията". "Е, ама ти няма да свириш на барабани в тая жега!", отвръща Хорхе, а после се оказва, че и той няма да свири САМО на барабани.

Момчетата Sativa ни започват със "Space Tram" и преди да сме се усетили, вече пътуваме в космически пустинен пейзаж. Марсоходът "Curiosity" може само да ни диша стоунър прахта. Бавно и подмолно, експериментаторски, музиката се напъхва под кожата, смесва вируса си с кръвта и те превръща в щастливо зомби, което кима и се кланя пред сцената. Не говорят много – и, разбира се, никой не пее. Колко често се случва, мисля си, две инструментални банди, които делят единия си член и феновете си и ги свързва прекрасно приятелство, да звучат толкова различно една от друга? Sativa ни разхождат в извънземните си трипове, сменят ритъма и половината публика не знае кога да се разкуфее и кога да слуша кротко – я си мръднал, я си пропуснал следващата психеделия стил ранен Floyd.

Музикалният калейдоскоп се върти на сцената, показващ нови и нови прекрасни картини, докато не се извърта почти докрай и вече е време за втората част от вечерта.

Със Center положението е малко по-друго – там рок-ен-ролът е земен, потен, мърляв и ухилен. Уточняваме се още в началото "Вижте какво, това е парти за хората, които са ни помагали досега. Не е концерт... ако сте очаквали концерт, няма да го има", хилят се четиримата, обяснявайки един през друг. "А партитурите къде са, като е парти?", подкача ги някой от публиката. Бас държа, че минута след това си е забравил въпроса, защото скачаме с главите надолу в така любимия "Center Оf Gravity" и вече никой не се замисля кога се размятат коси. Просто защото никога не се стои кротко, когато свирят групарите Center. От сцената се раздават стоунър тупаници, а Симо заявява: "Ако не видя поне едно хубаво пого, нито аз, нито Хорхе, ще се съблечем вече, докато свирим. И занапред!". Хубаво пого не се случва, но хубав концерт – и още как. Вече няма песен от албума, която да не е обичана и позната, макар лично да съм убедена, че "Sun Delivery" е най-силният слънчев взрив, случвал се в рок клуб в България въобще.

Впрочем, говорейки за Хорхе –  той се присъедини към Center, замествайки Симо на барабаните за малко. После взе и на Николай баса. После пък Радо от Sativa пое китарата на Тони от Center. Объркахте ли се? И ние се объркахме. Половин Sativa и половин Center, импровизирщи, бяха бонус, неочакван и за нас, а и за тях, май. Защото последваха няколко много.много.дълги.джема, в които космическите сативски психеделии и централните рок-ен-рол шамари се оплетоха в съвършена спирала, водеща право в стоунър рая. Филм, трип и всичко подобно. И чиста радост от спонтанната красота, разцъфваща на сцената.

Останалото е история, която Sativa и Center тепърва ще пишат.