Размазващи Stone Sour в дъждовна София

Тия дни юни ми е октомври – времето е дъждовно, много работа, концертите ги прибират на закрито.  За последното съм благодарна, би могло и да ги канселират. Но, както се разбра в дъждовната сряда (27 юни), няма нищо по-хубаво от лошото време. Защото то ни донесе огромна емоция с Corey Taylor и Stone Sour. Предполагам, знаете предисторията: обявеното на летище София събитие се състоя в "Интер експо" център. Евала на организаторите, че за толкова кратко време намериха място, на което да ни съберет на сухо. В бързината обаче не бяха преценили тоалетните, цената на бирата и бургерите, факта, че не може да подскачаш с пластмасова чаша цяла вечер, пък била тя пълна с вода. Но да не разваляме хубавата история. Влизам към 20.00 часа. От хале № 5 се чува страшна дандания, халетата все пак не са най-доборото място за провеждане на рок/метъл концерти (акустика!). На сцената се раздават Dash The Effort. Момчетата са започнали участието си точно навреме - в 19.30 часа. Да не забравяме, че бандата е първата българска група, свирила на фестивала Wacken Open Air през 2015. Убедително обяснява на живо, че неслучайно е делила обща сцена с Unearth, Blind Guardian, Jinjer и много други. След 30 минути трябва да посрещнем Nothing More. Момчетата от Тексас са братя по музика със Stone Sour (фронтменът Corey го подчерта няколко пъти!), освен това не са непознати за публиката в залата. Парчето им "Go To War" получи три номинации за "Грами" тази година. Групата от Сан Антонио бе в съставв: Jonny Hawkins - вокали, Mark Vollelunga - китара, Daniel Oliver - бас и Ben Anderson – барабани. Емоционалните градуси на присъстващите се качват рязко, защото Jonny излиза без тениска, лети по сцената, а другарите му показват как двама души могат да свирят на една китара, която се върти на 360 градуса. Няколко секунди по-късно вокалистът се присъединява към тях, стържейки с палка за барабани по китарата. Nothing More ще се върнат в България, защото разбраха, че имат публика, знаем песните им, откачени сме и обожаваме да ни правят шоу. Певецът завършва представлението си на пиадестал, който се изкачи до тавана на сцената, застанал до въртятщата се китара и свирейки на нея все едно е виолончело. Истинската част на вечерта ще започне малко преди 22.00 часа, когато тълпата и въздухът в залата се сгъстяват. Всички чакат вокалиста (осмицата) на Slipknot, който обаче се радва на толкова успешна кариера именно заради Stone Sour. Създадена преди 16 години с 6 студийни албума и един лайв, многобройни номинации за Grammy, Stone Sour разкрива невероятния талант на Corey (седем години преди дебюта на Slipknot - б.,р.) Фактът, че Taylor може да пее без маска, да свири на китара, че акустичните му изпълнения са превъзходни и изпълнени с чувство, са неща, които трудно ще чуете в другата му група. Парчета на Blues Brothers, изсвирени от стар касетофон под мигащите светлини на прожекторите в червено и синьо, откриват за хедлайнърите. Чувстото ми е все едно съм в Лас Вегас. Нищо, че никога не съм била там. Точно в 22.00 ч. на сцената се качват Corey Taylor - вокали, Josh Rand - китари, Roy Mayorga - барабани, Johnny Chow - бас и Christian Martucci – китара. В същия състав ги видях за пръв път преди 8 години на националния стадион "Васил Левски" заедно с Rammstein, Manowar и Alice In Chains във втория ден на Sonisphere Festival 2010. Тогава Corey едва ли предполагаше, че част от публиката на стадиона е там именно заради него. Мнението му за нас от тогава не се е променило. Ние вероятно сме най-откачената, пееща с цяло гърло, знаеща текстове наизуст публика, която може да срещнете по света. След първите три песни (виж плейлиста по-долу) Corey извиква с цяло гърло: "Добър вечер, София! Откога чакам да ви го кажа!". Същото можем да кажем и ние. През това време присъстващите вече са залети  от цветни конфети, с които фронтменът щедро обстрелва пред cannon gun! Сваля цикламеното сако, което е в тон с китарата на Josh Rand (на сърчица!) и навлиза в дълбоките води на железния албум "Come What(ever) May", последван от акустичното изпълнение на песента, с която Stone Sour станаха известни – "Bother" (именно тази балада бе отговорна саундтракът на "Спайдър-мен" да придобие платинен статус) - б.р.). За нея Corey остава сам на сцената и всички можем да се насладим не само на вокалните му, но и на музикалните му умения. Акустичните изпълнения са най-любимите ми с неговия глас. Романтиката обаче е пометена от парчето за "дъртаци" "Tired": вокалистът отново носи оръжието за масово обстрелване с конфети, този път в синьо. Хвърчи огън, Taylor лети през сцената и не ни оставя дори за секунда са си почиваме. Преди да изпълни по думите му "тъпата песен" "Rose Red Violent Blue (This Song Is Dumb & So Am I)" (от "Hydrograd", шесто студийно творение на алтърнатив метъл компанията от Де Мойн, щата Айова, в подкрепа на който тя е на епично лятно турне - б.,р.), вокалното чудовище обявява, че посвещава това изпълнение на всички негови братя, които свирят рок, и ни приканва да викаме с цяло гърло за подгряващите Dash Тhe Effort и Nothing Мore. Пресипнали, но щастливи, всички запяваме иконичната "Through Glass", с която се очаква да свърши  пиршеството на сетивата. Ясно, че няма да оставим Corey да си тръгне току-така. Той дава всичко от себе си, както и ние за него. Със сетни сили публиката вдига високо ръце и запява в екстаз RU486. Концерт с хард начало и хард край... За истинската последна песен "Fabuless" от дъното на сцената се издигат 4 цветни плашила, които се подмятат от въздушна струя в ритъм с музиката. Мисля си дали и ние не изглеждаме като цветни, потни, подскачащи чучела в момента?!  Въпросът ми обаче ще остане без оптговор. Защото след горещи аплодисменти и възгласи, момчетата слизат победоносно от сцената! Публиката е доволна, от колоните звучи "True Survivor" на David Hasselhoff, пак сме в Лас Вегас...  А навън юни е октомври. Сетлист: 1. I Can't Turn You Loose (Otis Redding song) (Blues Brothers version)2. Whiplash Pants3. Absolute Zero4. Knievel Has Landed5. Say You'll Haunt Me6. 30/30-1507. Bother (Corey Taylor Solo)8. Tired9. Cold Reader10. Get Inside11. Rose Red Violent Blue (This Song Is Dumb & So Am I)12. Made of Scars13. Song #3.14. Through Glass Encore:15. RU48616. Fabuless17. True Survivor (David Hasselhoff song) Снимки на Иво Стоянов и Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия" Nothing More  - ТУК
 Stone Sour - ТУК