Рик Уейкмън с оркестър и хор - по-добрата комбинация!

Есенният салон на изкуствата в Пловдив и тази година почна с летящ старт. Рик Уейкмън (Rick Wakeman) - чаровният, понапълнял клавирист на Йес и легенда със соловата си кариера, пристигна под тепетата и остана очарован от видяното. А ние, близо 600-те зрители на неговия спектакъл, останахме потресени колко земен, човечен и талантлив всъщност е този музикант.

Истински концерт за филхармония и хор бе подготвен и изнесен, като по учебник, от инструменталистите от Пловдив и самия Уейкмън. Дни преди с очите и ушите си да усетим за какво точно става дума, от маестрото разбрахме, че за първи път в кариерата си той се нагърбва да прави нещо толкова предизвикателно - да променя и адаптира оригиналните аранжименти на песните си към изискванията на един голям оркестър, но се уверихме, че усилията не са били напразни.

Доста тясното и влажно пространство на централната концертна сграда не успя да развали удоволствието ни от преживяното, да свали усмивките от полуидиотски разчекнатите ни лица, както и да прибере опулените очи, които трудно побирахме в орбитите...

Подбраният репертоар тази вечер бе шантав, но не и изненадващ. Не чухме нищо от структуроопределящата ера "Йес", но така се получи даже по-добре.

Седем-осем композиции ни разходиха през най-любимите периоди от соловата кариера на пианиста и ни пренесоха в света на емоционалността му, която не може (и не бива!) да се крие, а може единствено да се споделя. Щипка от "The Six Wives of Henry VIII", после скок в Космоса и връщане обратно с "Journey to the Centre of the Earth".

Тук е подходящ момент да спомена, че пловдивските филхармонисти и близо 50-те души хор направиха цялото това събитие още по-ярко. Свириха и пяха прекрасно. И макар, че не по всяко време бяха в идеален синхрон с Уейкмън, направиха така, че познатите мелодии - класически от преди векове, както и прог рок от средата на миналото столетие, зазвучаха по-свежи и жизнени от всякога. Струнните инструменти създадоха тръпката, а духовото подкрепление завихри най-ниските ноти, а често и високите тонове право в скромната, но отдадена публика.

След 15-минутен антракт и две дълги музикални порции за край, се изправихме на крака пред една от онези, живите Легенди. Рик Уейкмън с усмивка прие този пореден жест - надяваме се, че наистина си мислеше всички онези хубави неща, които ни сподели за самите нас и родината ни по време на паузите между сложните композиции за роял и оркестър.

Десертът тази вечер, обаче, бе сякаш най-вкусен - алтернативно медли с "Help" и "Eleanor Rigby" на Битълс и дълга раздяла с величествените припеви, които до болка познаваме.

Стигам самия край, чакането за автографи и снимките за спомен и не съм доволна от разказа си до сега. Бих започнала отначало, ако знаех, че мога да предам атмосферата по-добре, но думите наистина са чак толкова безсилни...

Рик Уейкмън е уникален пианист, англичанин с учудващо забавно чувство за хумор, футболен маниак и един от нас. Поне за една вечер, на 1 септември в Пловдив, той наистина бе един от нас.  Галерия, с няколко снимки от и след концерта на Уейкмън в Пловдив, може да видите тук.