Ross The Boss в София: Хеви метъл до дупка!

Неделите стават за всичко.

Както всеки друг ден, стават и за хеви метъл. Тази неделя ще особено хеви метъл, като значението на израза "до дупка" ще е изпълнено докрай. Легендарният китарист на най-шумната банда в света Manowar е в града за концерт. Макар и бивш член на хеви метъл кралете, Ross The Boss заслужава цялото уважение, което има в метъл общността и което получава и тази вечер – 28 май. Срещата му с българските фенове е втора поред след като те го посрещнаха като част от All Metal Stars, за което турне дойде с проекта си Death Dealer преди 3 години.

Това са две различни срещи, с различна атмосфера. Гостуването му този път е за клубен концерт, който предразполага за приятелски срещи и разговор и е перфектната възможност да видиш една жива легенда отблизо. Клуб Live & Loud е домакин на събитието, организирано от агенцията със същото име. С влизането си Ross и бандата му възклицават за чистотата, уюта и комфорта на популярното заведение, а по-късно отбелязват и добрата акустика. През целия концерт и в края на вечерта пък има поздравления и за публиката. А тя ги заслужава напълно – феновете пеят от всички посоки, аплодисменти и одобрителни възгласи се чуват от хората по цялото протежение на клуба, който е пълен и вероятно (почти) напълно разпродаден. Два дена преди шоуто си у нас, бандата е хедлайнър в първия ден на фестивала Up The Hammers в Атина, така че задачата ни е да надвикаме хиляда и кусур гърла, доказали обичта си към хеви метъла в клуб Gagarin 205 в гръцката столица. Правим го.

Не сме никак тихи и по време на сета на подгряващата банда - Rampart. Харизматичната фронтдама Мария има нови музиканти в състава, които успешно преминават своеобразния тест за предстоящото участие на групата на фестивала Wacken тази година. Rampart вече са били на плаката с марка Wacken и входящите им визи за големите сцени отдавна са подпечатани. Да не забравяме и няколко гига, които формацията направи с канадските хеви легенди Anvil.

И, ако този "износ", не е признание за тяхното постоянство и разбиране за хеви метъл, то тогава думите, които лично Ross The Boss отправя към Мария след края - че има страхотен глас и представянето на бандата е било яко, вярвам, значат немалко. Пожелаваме им успех в Германия на 3 август и дано има голяма българска агитка на феста там.

Не съм поглеждала часовника, но Ross и останалите в състава на групата, с която върви настоящото турне, са на сцената скоро след слизането на нашите. Ross - китара, Rhino – барабани (свирил с Manowar в периодите 1991–1994 и 2008–2009), Mike LePond от Symphony X – бас и Mark Lopes – вокали, правят лайн-чек без много да се бавят. Докато вървят пробите, вече се усеща приятна вълна на предстартово напрежение. Повечето присъстващи ще си спомним за някои от концертите на Manowar, които сме гледали, други -  за онази поява на Ross на споменатия Metal All Stars, трети ще имат възможност да чуят вечните менъуорски хеви химни за първи път на живо. Всеки със своята си история и очаквания, всички обаче знаем защо сме тук. Дали класическият Manowar поздрав или новият от Ross т.нар. "heart & hammer", при който конфигурацията на ръцете е по-друга, ясно е за какво се борим.

Сет листът е изграден изцяло от песни на Manowar, всяка от които класики. Класика в жанра са и олдскуул елеците, обсипани с нашивки, които допълнително внасят 80-тарска атмосфера в клуба. Без да подценявам вашите познания по история на метъл музиката, ми се ще да повторим, че Ross The Boss е част от състава на металните крале от 1980-а до 1989-а, като участва в записите на емблематичните им първи шест издание "Battle Hymns" (1982), "Into Glory Ride" (1983), "Hail Тo England" (1984), "Sign Оf Тhe Hammer" (1984), "Fighting The World" (1987) и "Kings Оf Metal" (1988).

Всеки от музикантите изпълнява прецизно партиите си. Отлично се справя с тежката задача да покрие вокалите на Eric Adams и певецът Mark Lopes. Дали въпросният може "да се мери с Adams" или "да се доближи до оригинала", са теми на дискусии, които присъстват в пространството, но това, което има значение, е, че чувството е истинско, а пеенето на Lopes - впечатляващо добро. Концертът си има и дръм соло, и закачки с публиката, и много хорови изпълнения, и разпяване на тълпата. Мощно скандиране на името на шефа, че и бис - как иначе. Кажете ми колко от 14-те парчета от сета не сте чували или пък не харесвате, кое от тези:

"Blood Оf Тhe Kings"
"Death Tone"
"The Oath"
"Blood Оf My Enemies"
"Kill With Power"
"Thor (The Powerhead)"
"Each Dawn I Die"
"Gloves of Metal"
"Sign of the Hammer"
"Dark Avenger"
"Fighting the World"
"Metal Daze"
"Battle Hymn"
"Hail and Kill"

Труден въпрос, нали? За мен като хлапе, запалило се по стила в невръстна възраст именно с Manowar, не е лесно да посоча такова. И всъщност няма нужда. Без претенциите за бомбастичност на шоу на Manowar, а по-скоро да е един от онези хеви метъл концерти с отдадена на публиката душа, изпълнението на Ross и бандата му нахъсва и предоставя много моменти, на които да настръхнеш. Ние сме хеви метъл войни, ние сме хеви метъл братя и в тези думи има смисъл, стига наистина да вярваш в идеята. А аз вярвам. Вярвам от 1988-а с първата ми среща с нея от албума "Kings Оf Metal" (1988).

И ще вярвам завинаги.

Снимка: Георги Николов