Running Free Fest 2016: Вятър в косите и метъл в сърцата

С вятър в косите и метал в душите около 250 души посрещнаха шведските дет метъл легенди Unleashed и още 5 банди в "Маймунарника" миналия уикенд.

Когато искаш нещо да стане, както го харесваш ти, най-добре си го спретни сам – тази тактика вероятно е успешна в по-голям процент от случаите. Организаторите от Metal Force HMC действат точно това - гледа им се на живо някоя банда - канят я, правят си фестивал с общи усилия и средства. Получава им се. Второто издание на Running Free Fest продължи традицията от значими имена, сред които Angel Witch и Cancer, които удариха в рамките на събитието миналата година.

Слънце, зеленина и детска глъч в Борисовата градина, а малко по-навътре се чува жица. Dаmage Case вече са започнали, спазвайки ранния начален час. Тези младежи са пълни с енергия и са от типа "родил съм се много късно", сиреч - би им прилягало да са на по 20 години през 80-те по времето на яките неподправени хеви метъл банди. Спийд/траш метъла, който предлагат, е по вкуса на присъстващите. Харесвате ли Overkill и Exodus, тези също ще ви допаднат. След половинчасовия им сет е време за още едни млади метъляги - Deadly Mosh. Сърбите са още една съвсем нелоша находка, която организаторите са набарали.

Следва банда, която, ако не са същите тези заклети поклонници на старата школа от Metal Force HMC, едва ли бихме видели у нас. Говорим за младата, бързо набрала популярност група Ambush. Шведите забиват олдскуул хеви метъл, на който няма как да стоиш като пън. Забележително изпълнените вокали предизвикват фурор и приятелското бърборене отляво и отдясно секва, за да надигнем глас заедно с вокалиста Oskar Jacobsson. Сякаш сме 20 години назад: всичко си е същото - реалността и преди, и сега, си е все в тесни джинси и рошави дълги коси. Това странно чувство и убеждението, че отново съм невръстно хлапе, което иска да попие всичко де що е хеви метъл, се засилва с появата на сцената на Кълката и Манчев, респективно - басистът и барабанистът на Scapegoat. Формация, която е несъмнено една от най-старите и важни за ъндърграунд сцената у нас. И е повече от хубаво, че отново са активни и ищахът им да свирят не ги е напуснал повече от 20 години по-късно. В главата ми нахлуват спомени от дет фест в Дупница, от разни анти-спин събития и подобни в Благоевград и сякаш надничам в нечий чужд живот, състоял се по друго време, прожектират ми се старите ленти. Наистина добър избор за българска банда, която да подгрее за Unleashed. Аз понеже съм си дет метъл фен и си цикля за Unleashed, но преди това има ред друг култ – старите кучета Iron Angel. Тевтонският спийд/траш метъл проект, за който казват, че е имал потенциал да стане един от големите успешни хеви чудеса в началото на 80-те. Но както се случва понякога, признанието, че те бива, е с няколко идеи закъсняло или недостатъчно голямо, за да си на върха. Така или иначе, трудно ще откажете закоравял метъляга като Dirk Schröder – фронтмен на бандата и единствен оригинален член в състава ѝ към днешна дата. През 2014 той събра музиканти, за да "съживи" Iron Angel. И ето ги сега на живо - в центъра на София.

Вятърните мелници в публиката вече са доста повече, тя сега се е съсредоточила пред сцената, потънала в дим, а дълбочината ѝ дава възможност на музикантите да се разположат добре и да стоят както трябва - като голяма банда. Все още не се е стъмнило, но вече има условия за игра на сценичните светлини. "Heavy Metal Soliders" ("Hellish Crossfire", 1985) спокойно може да е химн, писан за всеки един метъл фен по света, за всеки един хеви метъл музикант и поддръжник на идеята. Звучи класическо, универсално и така добре се подхваща за дружно пеене. "Stronger Than Steel" ("Winds Of War", 1986) - също. Радостта от срещата на ветераните и техните млади и по-стари последователи се усеща във въздуха.

Вълнението ме полазва като стоножка, когато започва суетнята около качването на сцената на Unleashed (на снимката). Цял ден в главата ми е онова "My Warriors!", с което Johnny Hedlund – бас и вокал, обикновено подканя тълпата да даде боен вик… на всеки от концертите на Unleashed, на които съм била. Не прави изключение и сега. Преди "The Longships Are Coming". Добър звук и адекватна публика. После как шведите да не публикуват на профила си във Фейсбук: "Great festival in Sofia"?...

Макар Johnny да изглежда дистанциран, все пак има контакт с публиката.  По едно време се хвали с подарък, който старателно показва – отдавна изчерпаната като тираж тениска на Death Metal Bulgarian Fans, част първа, като обяснява че на гърба ѝ има (лога на) куп български банди. А пък веднага след концерта, китаристът Fredrik Folkare ще получи ти-шърт на Death Metal Bulgarian Fans с дизайна от втората част на безплатната компилация с български екстремни банди. Нищо чудно скоро да го видим да я носи на някой концерт на Necrophobic или Friespawn – този така любим all stars проект.

Обратно към феста. Подготвената публика вече е разучила и новия албум и реагира шумно и на "Where Is Your God Now?", пилотен сингъл от "Dawn Of The Nine", последния засега албум на групата, чиято премиера се състоя миналата година. От него свирят и здравеняка "The Avenger". Силата на шведския дет метъл на живо е така зареждаща! В сета са още "If They Had Eyes", "To Asgaard We Fly", "Hammer Battalion", "Don’t Want To Be Born"…

Класическият химн "Death Metal Victory" е оставен за биса. Там е и така чаканото от феновете парче "Before The Creation Of Time" (1991) – от емблематичния диск "Where No Life Dwells". Макар метъл маратонът да удря осмия си час, всички сме готови да го изживеем пак. И пак. Още! Сега...

В публиката са гости от Австрия, Румъния и знам ли и аз откъде още; има млади мацки, а и по-стари метъли - всички дошли да уважат DIY събитието... Между другото, фестът си има и официални тениски със собствен дизайн. Много доброволци обгрижват събитието - точно както приляга на подобно шоу. Догодина трябва да е третото издание и оттам насетне дано то да е все така добре организирано. Пък и да придобие по-друг мащаб.

Това пожелаваме и предричаме на Running Free Fest 2017! Снимки - в секцията "Галерия"