Смесването на класическа музика с тежък метъл е процес деликатен.
Трябва много фино музикантско чувство, голямо и широко разбиране на музиката като едно цяло, а и много опит с всякакви инструменти и стилове, за да можеш да го направиш наистина добре.
Гърците Septicflesh притежават всички тези умения. Че и отгоре.
Симфодет бандата удари в София на 9 март. Концертът беше трети поред за групата у нас, а и трети за новия барабанист с групата на живо. Дългогодишният ударник Fotis Benardo се раздели с колегите си наскоро и отстъпи място на съвсем небезизвестния Kerim "Krimh" Lechner. Гостите, разбира се, ще представят нов сет сега, имат актуален албум, издаден в средата на миналата година и озаглавен "Titan". Той е третият от поредицата след реюниъна на бандата през 2007, а негови предшественици са съответно "The Great Mass" (2011) и "Communion" (2007). Трябва да се отбележи колко големи късметлии сме, че гърците са представяли на живо у нас всеки един от тези шедьоври.
Всъщност, не знам дали си давате сметка, но през 2015 групата има юбилей – 25 години от създаването й , "но ние няма да го отбележим по никакъв начин, не празнуваме подобни неща", ще сподели Chris преди концерта в Mixtape 5, когато погледът му попадне върху плочата на "Temple Of The Lost Race", която съм донесла за автографи. Това първото EP на SepticFlesh, излязло през 1991! "Колко време е минало само! Можеш и да повярваш?", констатира също той с искрено удивление и се втренчва в своя 16-годишен образ, който го гледа от обложката… Братята Spiros и Chris Antoniou сформират състава през 1990 заедно със Sotiris A. V.Тогава те, разбира се, не свирят симфоничен дет метъл, но все пак правят дет метъл с прогресивни за времето си идеи, метъл с подпис SF. Почеркът им става по-уверен и добива своята идентичност години по-късно като днес вече е повече от лесно разпознаваем.
Между 2003 и 2007 момчетата завършват своето образование: Chris - музикална академия във Великобритания и вече е професионален композитор на класическа музика, а брат му Spiros, който е с година и половина по-голям от него пък, получава дипломата си от Атинската художествена академия и днес вече е търсен от всевъзможни лейбъли и банди, за да му възложат изработката на артуърк с марката Seth Siro Anton.
Ами, да – гордея се с момчетата, които гледах за първи път на живо през 2000 на най-големия по онова време фестивал в Гърция Rockwave… От тогава досега съм уважила десетки техни концерти и мога да кажа, че винаги са тежали на мястото си и че дори на сцените на големи фестивали из Европа, на фона на предълги списъци от банди, SF се открояват с оригинално звучене, с оркестрации висш пилотаж и с особена близост до тълпата въпреки дистанцията, която бомбастичните им композиции чертаят.
Така е и на концерта в София в миналия понеделник.
Преди тях са нашите момчета от Upyr, които копаят черната влажна пръст, за да усетим студенината на техния подземен прокълнат свят. Свирят особено смазващ дуум, от който лъха мрак, а артистичността на фронтмена, за която съм говорила нееднократно, е подсилена от черната мантия и качулката. На екрана зад барабаниста Емо текат визии, които допълнително те карат да настръхнеш. Много са добри, мамка му. Никак не е чудно, че в тълпата има немалко хора с тениски с тяхното лого и чудесно изображение на Пан, дело на Биската. Браво, приятели!
На следващите групари също ще кажем "Браво!" Това са Lucifer’s Child от Атина, съвсем нов проект на George Emmanuel, за чийто взаимовръзки с Rotting Christ, надявам се, знаете. Именно това е техният настоящ китарист. В състава на бандата са и разни други познати лица като Sathis от Nightfall и Nikos от Chaostar и ви го споменавам, за да знаете, че не са някакви си начинаещи средношколци. Искат се доста здрави топки да се вдигнеш от Атина специално за един концерт и още повече без да имаш издаден запис. Явно тези тук ги имат! Предварително сме чули част от репетиция и песента "King Ov Hell", които бандата е пуснала във Facebook профила си, а тук и сега ни изпълняват поне 7 парчета. Това е първото им излизане пред публика и още се напасват, но не е трудно да се види, че знаят какво правят. Представят ни блек под приглушени светлини, дим и страшни декорации по микрофоните и по лицата на хората в аудиторията може да се прочете изненада, при това с положителен знак.
Няма как и защо да се сърдим за някои проблеми със звука, защото, когато гръмне китарен усилвател, докато свириш просто трябва да си про, да овладееш емоцията и да продължиш. Така и става. George Emmanuel се чувства като у дома си тук, а и компанията на Septic му е свойствена - те са приятели и колеги. Желаем успех на Lucifer’s Child и чакаме обещан и вече готов за издаване албум. Предстои само финализиране на сделка със звукозаписна компания. Да, точно така – потъркайте ръце!
Декори и бекдроп от картината Titan вече са облени в червена светлина и слушаме първата песен от сета на Septicflesh - "War Of Heaven". Seth и Chris са се превъплътили в някакви Гигъроподобни люспести здравеняци в кожените си сценични костюми. С тях е познатия ни концертен китарист Dyno (Nyne), известен също като Dyno Полякът и едно ново лице в лайн-ъпа, за което вече поменах – Krimh. Той също е идвал у нас и преди, с Decapitated през 2011. Не се плашете, той пасва в групата като че ли винаги си е бил там. Типичната завършеност на представлението на Septic и целостта на шоуто във всеки елемент продължава да си е тук – те мачкат. Звукът е страшен, визията, атмосферата и публиката – всичко е на високо ниво и високите очаквания са оправдани!
Septicflesh, пътят пред вас е широк.
И води само напред!
Сет листът на Septicflesh:
War In Heaven
Communion
Order Of Dracul
The Great Mass
Burn
Pyramid God
Titan
Prototype
The Vampire From Nazareth
Dogma
Lovecraft's Death
Persepolis
Бис:
Anubis
Prometheus
Снимки - в секцията "Галерия"
Коментари