Сепултура! Се-пул-ту-ра! София най-после посрещна любимците си!

Ех, трудно се пише след подобни концерти...

Сепултура (Sepultura) в София - да, най-накрая, толкова чакани и вече толкова различни, но все така любими на мнозина. "Тангра Мега Рок" и "Re-Act" ни подариха златната възможност да се порадваме на Андреас Кисер и колегите му за втори път на родна територия. Но за разлика от предишното им гостуване в Каварна, сега станахме очевидци на едно истинско хедлайн метъл клане. Който беше - знае, а за пропусналите - няма поправителен!

Лека хронология и преминавам към най-същественото: Сирени привличат вниманието ми броени минути след обявения за начало час, и групата фенове наоколо става навалица. Родните герои Ърбън Грей (Urban Grey) имат малко отделени минути, за да покажат на какво са способни, но съумяват да се сместят добре във времето, макар сцената на "Blue Box" да ги побира едва. Няколко шамара с парчета от наскоро излезлия диск и всички са наясно, че веселбата е започнала.  Дъ Сороу (The Sorrow) също се оказаха приятни, макар да не изненадаха рeално с нищо. Мелодичен метъл кор е едно доста добро определение за това, което прави квартетът и... да, надъхано им се получи, но твърде еднообразно. Още тук си пролича, че за проблеми със звука този път ще липсват форумни дискусии и коментарно словоблудство. Странно,  ала вече потвърдено чрез челен опит - в "Blue Box" най-често се докарва хубав звук, нищо, че мястото още мирише на соц. Но... отплеснах се. Дъ Сороу пораздвижиха първите редици - със съвсем нови парчета зарадваха запознатите, а останалите, честно казано, оставиха равнодушни към цялостното си изпълнение.

От скриването им от погледите ни до излизането на Сепултура на сцената изгубих представа за времето - може би около половин час бе изминал, когато всичко бе сложено на точното място и затаихме дъх за един от най-дългоочакваните концерти тази година. Внушително интро, заигравка с осветлението, публиката става хор, но не Бодра, а Мощна смяна, и главите падат долу. Двуметровият Дерик е грабнал микрофона и размята ли размята еднометровите си дредове. Опитва се да ни вкара още по-надълбоко във филма, който е почнал току-що. Началото е дадено и логично е пълно с "онези" песни - всичко, записано в периода след напускането на Макс Кавалера. Ентусиазирани обаче са всички - и стари, и нови почитатели. Една мечта по-малко, независимо от обстоятелствата, независимо и от липсата на братята Кавалера. Имам странното усещане, че в момента никой не сеща за тях, но дори да не съм права - хубаво е самото чувство. "Convicted In Life", "The Treatment" от още топлия "A-lex" (2009), но и връщане с машината на времето и "Troops Of Doom", "Mass Hypnosis", "Escape To The Void", "Innerself".  Мелето пред сцената вече е направо могъщо - крака, ръце, не се знае кой кой е, кой къде е и защо главата му я няма! Болница, психиатричното отделение! Осветлението пак е леко неадекватно, но кой ти гледа сега лампите!
 Звездите греят - нищо, че не всички са толкова ярки в сценичното си присъствие.

Трябва ли да обяснявам кога и защо настъпи истинската кулминация?! Само изброявам - "Sepulnation", "Refuse/Resist", "Territority", "Arise". Точка, ала не съвсем. Всички тръпнат за емблемата "Roots Bloody Roots" от толкова време, че ще е грехота Сепултура да не затворят с нея първия концерт от обиколката си из Европа за представянето на чистак новичкия диск. "Какъв страхотен старт на турнето ни давате! Вие сте невероятни! Благодарим ви!" - заслужено, удоволствието пак си го поделихме - музиканти и фенове, фенове и фенове станаха едно цяло. За около два часа, но едно пулсиращо преживяване, което няма цена.   

Завършвам опита за сносен разказ с едно голямо "благодаря" - към прекрасната публика, която не спря да се мели, същата тази, която изкупи и всички билети. Браво и на организаторите, но ЕВАЛА и на Сепултура.  Вече съм напълно убедена, че си взеха по част от сърцата ни!