Севи – като за последно! За годината, де!

Севи категорично е бандата, която съм гледал най-много пъти на живо през последните две години.

Легендата разказва, че първият ми репортаж, написан за тях в  MySound.bg, е разпечатан и седи на видно място в дома на Светлана и Рали.

Личното ми мнение е, че Севи продължава да е най-бързо прогресиращата рок група в страната. За около три години кариера, те направиха изумителен скок, за какъвто на много други биха им били нужни поне три декади.

И друг път съм казвал, че тази група маниакално задълбава в детайлите и това я отличава от останалите. Севи имат модерна рок визия. Те не само свирят музиката си, те я играят на сцена.

След последния им концерт за календарната 2013 в едно от "най-високите нива” – Sofia Live Club, мен обаче ме глождят три въпроса: "А сега накъде?", "Има ли още нагоре?" и "Какъв е смисълът да продължават в България?".

Съществува едно клише във футбола за даден талантлив играч: "Той вече стигна тавана за родните стандарти, време е да се пробва и в чужбина!". При Севи бенд ситуацията май направо си плаче за трансфер, защото концертът в четвъртък беше прощален за блестящия им китарист Боби Зашев (слагам го в Топ 3 в страната). Още един страхотен музикант събира багажа, за да търси в Англия спасение от родния реанимиращ Армагедон.

И вместо да го изпращат с въздишки и сълзи на очи, останалите да се вдигат с него и да пометат Лондон за няколко месеца. Имат всички предпоставки за успех: двучасов авторски материал, модерен звук и визия, идеален "инглиш" и певицата с може би най-отчетлив и мощен вокал в момента.

Спектакълът Sevi – Last Call For 2013 се вмести в рамките на един футболен мач, без таймаут. Точно 90 минути, разделени на 3 полувремена по 30 минути. В първия половин час ударни песни от дебютния албум "What Lies Beyond" (2012), плюс 3-4 чисто нови композиции от предстоящия проект.

Вторите 30 минути бяха за акустичната част, за която на сцената специално бяха монтирани втори комплект барабани за "машината" Павлин Иванов. Красиви любовни парчета на столчета, изпети смазващо от Светлана Близнакова, сменяща шапки и други атрибути. Стилови закачки от лежерно кънтри, до френски шансони, подкрепяни с два беквокала (май за първи път). За първи път видях и красивото Танче (Таня Апостолова), да свири абсолютно едновременно на клавиши и на дайре!? Оказа се възможно!

Последният половин час от делничния годишно-финален лайв на група Севи беше за едни от най-ударните им хитове, които дори успяха да разтанцуват част от стотината фенове в елегантния Sofia Live Club. Логично избухване с песни като: "Limited Edition", "Speed Up", "Victim" и "Can't Stand The Pain". После бис, поклон и финал точно в полунощ.

След два албума, едно DVD, няколко клипа и национално турне, крайно време беше музикантите да вкусят и от апетитния саунд и визия на столичния SLC. Накрая казах на Рали Велинов (бас), че май са си намерили "техния" клуб и той се съгласи категорично.

Между другото, Светлана има рожден ден след няколко дни (11 ноември). Членовете на бандата я изненадаха предсрочно с великолепен подарък – метално лого SEVI за стойката на микрофона. Дано в близките дни да я изненадат и с нов китарист, макар че Боби е вдигнал летвата поне до "купесто-дъждовната облачност".

Европейският съюз поставя хиляди, най-често безумни стандарти. Няма да се учудя, ако скоро постави и стандарт за рок групите в България.

За Севи обаче това не се отнася, те отдавна са го покрили.

Да му мислят останалите:) Снимка: Мариан Маринов