София може и да не сред европейските градове e с особено активен нощен живот, но напоследък не можем да се оплачем от концертния ритъм, който поддържа (макар и не съвсем многочислената) ъндърграунд фенска маса.
Ето я: събрана заради Thrashing Mania VII! Да се чуди човек кога се навъртяха толкова издания на събитието, а и как сме все на линия. Корава работа, казвам ви. Стиска ни да идем в клуб The Box и тази събота.
Клубът си остава със затворени врати и след 18.30 ч. та до 19. 00 ч., но малцината пристигнали навреме за обявеното за 18.30 ч. начало не бързат да влизат – пийват бири отвън и си лафят с приятели въпреки студа. В събитието под номер 7 участват три български групи Хадес, Еуфобия (Eufobia) и Savage Ravage, а всяка от тях трябва да направи саундчек, да се поогледа "има ли материал" наоколо и чак тогава да се започне с това, за което и те, и ние сме се събрали – яка тресня.
Първата банда е Savage Ravage. Част от нейните членове e под наше наблюдение от 14-15-годишна възраст, тоест - от 2 години насам. Като слизам след 19 ч. долу, не може да се каже, че те са се "спешили да бързат", както казва един много образен лаф, на саундчека си. Но организаторът Наско ме успокоява: "Какво не ти е наред? За къде бързаш?". Междувременно научавам за порочните навици на симпатичните младоци и само мога да съжалявам, че са ги прихванали на тази крехка възраст (Уви, пътят на порастването трябва да се извърви и понякога той криволичи…). След около 15-ина минути вокалът се обръща със закачка към Бохата – озвучителя: "Хайде, господине, готови сме!", и девойчета (под 18 години) се скупчват свенливо пред сцената. Съвсем младите момчета карат прескочилите 35-те мъже да се питат дали е възможно някое от тези хлапета да им е дете… Това е то, годините летят без пощада, но душата ни остава млада… Зарежи тия приказки, няма никакво значение кой млад, кой стар. Метълът е в сърцата ни и никакви възрастови граници, никакви трапове между поколенията тук не важат. Savage Ravage са формация на около две години, но момчетаат вече гордо канят съученици и мацки от съседния клас на поредния си концерт. Стилът им е учудващо принадлежащ към образци от старата школа предвид възрастта им, а свиренето им заслужава похвали. Къде съзнателно, къде не, групарите репликират такива олдскуул класици като Nuclear Assault и D.R.I., втвърдяват ги или ги прекарват през пънкарливия ритъм на Suicidal Tendencies, за да достигнат до бързашките примери на по-новите герои в стила - Municipal Waste например. Още по-яки пили раздават с кавъра на Gojira, който свирят, преди да стане време да отстъпят сцената на Eуфобия. Слизат под бурни ръкопляскания и искрени пожелания да продължават все така.
Вторите по старшинство - Еуфобия, са най-тежки като: стил. Вероятно си давате сметка, че Ники, Стефо, Иван и Благо са "порепитирали" доста на живо последния месец на 2011 на датите, за които се присъединиха към турнето на Вейдър (Vader) и Gorgoroth (чието брутално проваляне на концерта в София ще се помни дълго). И така, заредени с още повече хъс отпреди и вероятно увереност в смисъла на играта, музикантите подхващат 12- точковия си лист. По една или друга причина обаче публиката спазва дистанция и между музикантите и феновете зее потискащо празно място. Но момчетата стоят стабилно на сцената, свирят добре и вероятно така и не разбират за бумтящото на вълни кънтене на вокалите на Стефо. Странно, но и след поканите на Ники хората да се приближат, положението не се променя. Така или иначе са посрещнати добре. Най-шумно е изразено одобрението на "Frog" и "Violin" … Стари класики и нова парчета, но не и поисканата "Pissing Squad". Те си знаят най-добре, трябва да дадат шанс и на други свои песни, които са потенциални хитове. С по-малко куфеещи фенове от всеки друг от стоте пъти, когато съм гледала групата на живо, сетът им изтича и Ники вече ни кани на следващия концерт на бандата – на 11 февруари с Kuga и Toxic Trace пак в The Box. Но "не този The Box, не тук", допълва организаторът от микрофона на сцената… Явно скоро ще има новини за клуба, какви са обаче, ще се разбере скоро.
Напрежението расте и Хадес (на снимката) - респектиращите хедлайнъри, вече са готови да се изправят за първи път пред познавачите от столицата. Момчетата не знаят какво да очакват от и без това критичната софийска публика, което се усеща в любопитството, проявено към предните редици. Такива - за щастие вече има, на фронта до самата сцена. И как иначе, това си е събитие, че даже специално за концерта са дошли и Марто от Варна от предаването "От Другата страна", и Весо от варненския снабдител на музики в миналото - магазин Ozz. Последният кротко седи на щанда с мърчандайз на бандите и подарява тениски и дискове наляво-надясно. Като споменах подаръци, още веднъж голямо благодаря на Stormspell Records, които издадоха едноименния и всъщност първи албум на Хадес за това, че подаряваха диска на всички присъстващи (на не помня вече коя поред Тhrashing Mania). Този великолепен PR ход осигури нови фенове на бандата в София и даде възможност на старите да си спомнят за тези наистина важни музиканти. Явно всички те заедно са си пожелали в магическата вечер на тази Коледа групата все пак (имаше някои отменени шоута тук, доколкото си спомням) да свири на живо някой път. Шегата настрана, наистина дори не сме си и мечтали това да стане. Но ето, че е факт и под ново име Наско - вече BGTSC, доведе и тях на гости у нас.
Колкото и нереално да звучи, Хадес са активни като банда през периода 1986 – 1988. И както се споменава в разпространената им биография, през 2009 година членовете на групата се събират и водени от мили спомени по миналото и любов към този вид музика, решават и записват диск с песните, "композирани и свирени през онези времена". Албумът се казва "Хадес – 1987 – 2009" и е издаден от Ozz Music – Варна". Днес, 23 години по-късно, отровата отново е плъзнала във вените им и са се събрали, за да издухат прахта от музикалната кутия… а и от пода на The Box! И прашинка не остава в покой в клуба, докато миналото превзема настоящето и отговаря на въпроса за проверката на времето. Хадес излизат без особени претенции, с видим плам в очите и изненадата от доброто посрещане им помага да се отпуснат и да застанат в естествената си позиция на хедлайнъри.
Отварят с едноименната "Хадес" и осемдесетарските им рифове звучат толкова истински, че чак се чудиш дали не си се пренесъл във времето на онова "участието във фестивала във варненския летен театър с водещ Сергей Джоканов, където групата прави особено добро впечатление и е поканена на интервюта в местния вестник "Варненско дело". Без да кълчат излишни стойки, гостите изтряскват - пак с красотата на своята самобитност, и "Улици", "Кървави ръце", "Рицари". После забиват и от новия материал, който очакваме с нетърпение да издадат тази година. Първо от новите парчета е "Звярът", което от известно време може да се слуша в "тубата", и обнадеждаващо мирише на старо кожено рокерско яке и коняк "Плиска" с безалкохолна напитка "Етър". Явно, талантът на текстописеца движи добре перото…Не знам как да опиша удоволствието, което ме полазва още с първите ноти на адския хит "Надпис върху чаша от череп", или както симпатично е преведено заглавието на парчето в описа на диска "Lines Inscribed Upon A Cup Formed From A Skull"! Тотален култ! Усеща се раздвижване, мятат се коси, размахват се юмруци и епични стойки разчупват атмосферата. Текстът и на тази песен, и на останалите е много силен, рядко силен и добре звучащ на български език. Същото важи и за другата нова композиция, която следва. "Лудият", в която май всеки един от нас се оглежда… Вече съм надникнала в сет листа и знам, че остават само още две изпълнения. Едното е "Ужас", другото - също новата, но звучаща съвсем постарому и завладяващата класациите, песен със заглавие "Шутът". След нея няма как да ги пуснем да си идат, не че те искат.
Обявяват кавър Motorhead и това малко ме разочарова, защото групи, които свирят кавъри - колкото щеш, но авторски песни на Хадес няма кой друг да изпълни. Не че публиката не се кефи, но все пак… И ето ти още един кавър – този път на Слейър (Slayer)… Така или иначе, в съзнанието остава семплата, но завладяваща линия на "Надпис…" Лично аз жуля по панталона с прибрани като за перце пръсти чак до 5 сутринта… "Надпис върху чаша от череп. Надпис върху чаша. Истина една…"
Каквото и да си говорим, повече хора, които редовно да уважават "Манията", не очаквам. За по-голяма част от изданията не съм могла да си обясня защо няма стотици в публиката, но, уви, българската сцена май все повече започва да заприличва на това, което от поне 10 години е европейската, и то откъм лошата й страна – все по-малко мераклии и все по-малко лудост в очите на феновете. Така типичният за жадния дай хард фен живец, разбира се, го има, но не е както преди десетина години например.
Е, това е то, за вход от 10 лв. Забавата в клуба е със задължителен краен час 22.00 ч.
Следващият път повече…
Коментари