"Sanctuary" е любовната "балада" на Сик Ъф Ит Ол (Sick Of It All), писана за жена от Лу – единият от двамата братя Колър, който е и вокалист в групата.
С нея можем да поздравим и самата банда, като обаче ще е комплимент и за самите музиканти, и за другите истински банди, които ни спасяват всеки път, когато си помислим колко шибан е животът и колко окаян - човешкият род.
С тази и с поне още 20 песни Сик Ъф Ит Ол дойдоха в София, за да ни го кажат снощи право в очите: "Вземи живота си в ръце!"
Класирам се в столичния парти център "4 км" някъде към 20.30ч. Надничам в залата: танцувалната площадка е почти напълно празна. Кънтене съпровожда жиците на първата група тази вечер – хардкор агитката Delate от Пловдив. Десетина човека, от всички 30 към този момент в залата, показват видим интерес към това как са се развили момчетата от последното си свирене в София. Малко тегава ситуация, но не сме малки деца, няма да седнем да ревнем. Неколцина опитват да повдигнат духа със скандиране за още, но сцената е отстъпена на Deafness By Noise, които си вървят с турнето на хедлайнърите Сик Ъф Ит Ол за още три дати след нашата.
DBN са от Хърватия и, доколкото съм чувала, са уважавани в страната си. Уважение обаче трудно се печели на чужда почва. Вокалчето отсрамва своите статични колеги, като не се предава да предизвика българската публика да му влезе в ритъма. Средни пръсти, шишета ракии и бири и подскоци са част от лакомствата, с които се опитва да примами хората по-напред до сцената.
Чак ми е трудно да повярвам, че са група създадена в началото на 90-е. Но музикантите от тези, които не си дават много зор, всичко на всичко имат два албума, но веднъж добрали се до лейбълите Core Tex Records и I Scream Records и подушени от най-силната букинг агенция за хардкор - MAD Booking, нещата им се нареждат, обикалят Европа с големи банди и ето ги и при нас тази вечер.
Трийсетинаминутният сет на хърватите е изпълнен стегнато. Тълпата усеща напрежение във вените в очакване на хардкор легендите от Ню Йорк, които идват за втори концерт у нас, след като веднъж вече вложиха и друг смисъл на Великден преди 5 години. Тогава българската публика сама стана свидетел на онова нечовешки интензивно и енергично изпълнение на живо, за което само беше чувала дотогава. С подготовката на инструментите, смяната на сета барабани и малките подробности като кърпи, води, сет листове, залепване на кабеляци и прочее, е приключено бързо и знойната tough girl – съпруга на Пете Колър, която се грижи за част от тези неща, както и лично за китарата му, вече е готова да покани момчетата на сцената.
Малко след 21.30 ч. вътре вече вият сирени, нещо кат интро за шоуто на гостите. Следва шумно посрещане, а отвън поне 30 субекта размишляват "to be or not to be" - ракия или билет?
Американците обаче отдавна са взели решението на живота си и знаят, че са направили верния избор – да го бъде! С увереност, но мнооого далеч от надуване, се качват на сцената и избухват с отварящата "Good Lookin’ Out". Пете Колър е напомпал жилавото си тяло буквално преди самия концерт. На лицето му се чете изражение, ах, какво ви мисля, и по-късно става ясно, че планът му работи. "Uprising Nation", "Death Оr Jail", "Take The Night Off", "Built To Last"… няма спирка, няма не ми скачайте върху главата. "Step Down", "Busted"… удрят едно след друго парчета от повечето си албуми. Е, как да има недоволни!
Сик Ъф Ит Ол са легенда. Закон, както биха казали мои приятели от Скопие. На живо те са неудържима стихия и отличен пример за това, че музиката е наркотик, който те вдига високо и хич не ти дреме на коя от частите си ще се приземиш. И така до "Machete".
Малка игра с публиката на "wall of death" и връщане към 90-е със "Scratch The Surface". Ъ-ъ-ъ, как да го разкажеш това? Еуфория, превъзбуденост и други подобни, описващи повишено добро настроение, придизвикани не от транквиланти или порно, а от хардкор мощ, от силна неустоима енергия – енергията, наречена Сик Ъф Ит Ол.
Как да повярва човек, че на не особено голямата сцена ще бъде организиран такъв бейзболен мач. Топката се предава от група към публика и обратно. Тела се изкачват на нея, издигат нагоре, политат на задно салто, пирон, и едва ли не троен винт, и се гмуркат в гората от ръце. За тези, които се отдават на стейдж дайвинг, сцената е като трамплин. А и на тях, и на останалите като такъв ни действа самата група, парчетата й и сърцатото отношение на музикантите.
Атрактивните акробатични номера на Пете са разгърнати нашироко и нависоко в пространството, както и въртелите с китарата тип "пумпал" – негова запазена марка. И четиримата - Лу, Пете, Крейг и Арманд, са видимо сърдечни люде. Тези вечни хлапета на Ню Йорк ни подпитват иронично дали някой в залата утре трябва да ходи на работа. "Или някои ще си се шлаят, и не ми казвайте, че останалите са студенти!?", продължава Лу. "и ние така – вече 25 години сме студенти", усмихва се харизматичния фронтмен. Така е, всички сме студенти в университета на живота и дано никой от нас не порасне.
Тук всички са равни. Музиканти и публика са едно. Сцената е наша. Времето е спряло. Плющят светкавици от всички посоки, фотоапарати един върху друг се зареждат в дебнене на скока на Пете Колър. Но неговата пружина е толкова пренавита, че улавянето му от обектив не е лесна задача.
Светлините по сцената се сменят толкова бързо, колкото музикантите местоположението си по нея. И сякаш от първите думи при качването на Лу на сцената: "Благодарим ви, че сте дошли тук тази вечер да празнувате заедно с нас 25-годишнината ни!" са минали няма и десет минути, и вече чуваме и тези за "чао" и още много пъти "Благодарим!"
Не ми се ще да е истина, но от петорката концерти по повод пет години радио "Тангра Мега Рок", остана само още един. Аз вероятно ще предам щафетата на колега за финалния рунд - с Ривърсайд (Riverside) (9 май), защото при "раздели" много плача.
А това ще е раздяла с една чудесно измислена и осъществена поредица.
Но ние ще продължим да празнуваме живота и яката музика с "Тангра" и Дарк Транкуилити (Dark Tranquility) на 20 май.
Коментари