Албумът "Homo Erraticus", или "Скитащият човек" на Ian Anderson ще прозвучи в предаването "Картини от една изложба" по програма "Хоризонт" на БНР тази събота - 29 ноември, след новините от 21.00 ч.
Детето чудо Gerald Bostock се появява за първи път като персонаж през 1972 при издаването на албума "Thick As A Brick" на британската група Jethro Tull, нещо повече, тук той е посочен като автор на текстовете във вид на поема и герой от специалното издание на местния вестник, отпечатано заедно с дългосвирещата плоча. 40 години по-късно отново откриваме Gerald в публичното пространство, когато Ian Andersоn, певецът и лидер на групата, издава продължение, озаглавено "Thick As A Brick 2", и ето че през 2014 историята с Bostock намира ново развитие в албума "Homo Erraticus".
След 40 години политическа кариера Gerald се залавя да помага на Ian Anderson като мениджър по организацията на неговите представления. "Скитащият човек" бележи завръщането на Bostock към писането на текстове за песни, този път базирани на непубликувания прашасал ръкопис Homo Britanicus Erraticus от любителя историк Ernest T. Parritt (1865-1928), също измислен персонаж.
Parritt разглежда ключови събития от британската история и ги свързва с поредица предсказания за наши дни и в бъдеще. Виденията му от миналото са причинени от маларийна треска и тук са представени образите на номад от неолита, ковач от желязната епоха, християнски монах, съдържател на хан около пункт за събиране на пътни такси и дори принц Албърт.
В текста на Bostock са обособени три части: "Хроники", "Предсказания" и "Откровения", обяснява Сергей Шишов, водещ на предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба". Ето идеята според самия Ian Anderson:
"Преселението и миграцията са основна тема за албума. Всички ние сме дошли отнякъде, ние сме ловци и берачи на плодове хиляди години. Отиваме там, където тревата е по-зелена, дивечът и уловът са повече, или просто където има по-добри условия за нас. Трябва да намерим храна за гладните ни жени и деца и затова отиваме там, където има работа. Ако имате дълги коси например, тесни панталони и през 1969 година в Ню Йорк се казвате Led Zeppelin, то вашата работа е да привлечете рок публиката в САЩ, да получите пари и да печелите. Няма значение каква е целта, за всекиго тя е различна, но ние всички оставаме все същите ловци и берачи на плодове".
Скитащият човек в ефира на БНР
3648
Коментари