Две неща са ми строго забранени от редакторското тяло в МySound.bg. Едното е да не се превъзнасям повече каква наслада е да не се пуши по клубовете, а другото - да не започвам репортажите си с носталгични ретро спомени.
Е, тук обаче просто няма как да минем без второто! Става дума за Клас, по дяволите! А те са една огромна част от живота ми. Безпристрастност тука всяка забравете!
Годината е 1988-ма. Видин се готви за второто издание на националната "Китариада". По линия на домакина – Младежки дом, съм в комисията, която селектира заявките на групите за участие. Конкуренцията е смазваща. Пристигат пакети с демо-касети на Контрол, Конкурент, Ера, Епизод, Нова Генерация ... и още, и още. Докато един ден култовият DJ Краси Русинов ми подхвърля една черна касета с думите: "Тук е пристигнало нещо като за тебе! Много ще ти хареса!".
В този ден се залепих за магията на група Клас. А черната касета с песните "Гълтам дим", "Сутринта", "Чай" и "Река си ти" пазя и до днес като скъп спомен за едни легендарни дни.
На оня фестивал (спечели го Контрол), Клас сами ме намериха. Всяка вечер след концертите Иван и Ачо идваха в дискотеката ми и слушахме с часове The Cure, Depeche Mode (Депеш Мод), Simple Minds, Midnight Oil и Duran Duran. Няколко години по-късно Иван и Бойко станаха мои официални продуценти, но това е една друга, не толкова важна история.
Важното е, че 19 години по-късно чудото се случи и Клас, вече от позицията на култ-група, се завърнаха триумфално с нови песни и един смайващ концерт.
Три основни въпроса вълнуваха усмихнатите "ню уейв-синти-дарк-и-други" фенове в дните преди този паметен лайв: ще се напълни ли отдалечения Номер 4 на Инфо Експо център, ще има ли читав звук в хамбарното помещение и дали ще са на топниво музиканти, след 19 години концертна НЕактивност? Е, отговорите са категорично, три огромни ДА! ДА! ДА!
48 часа преди концерта на Клас, наречен "Следите остават", седим с Момчил Колев на припек на пилоните на НДК и си говорим за "онези чудни и трудни времена на госпожа Емилия" (дето се вика). Момчил е доста надъхан за концерта и работата върху предстоящия албум, но и леко тъжен, както винаги. Една негова фраза ми се запечатва дълбоко: "Погледни ги младите влюбени двойки, които минават наоколо. Да си видял някои да се държат за ръка? Нищо май вече не е така истинско, както преди ...".
Около час преди началото в покрайнините на София, метрото стоварва може би най-готината публика в България. Усмихнати и свежи лица от всички възрасти, дошли да се докоснат до едни от най-красивите песни, представени на роден език. На вниманието на младите рок и всякакви групи: МОЛЯ ВИ, ПЕЙТЕ НА БЪЛГАРСКИ! Ако искате някога да се превърнете в култ подобно на Щурците, ФСБ, Сигнал, Тангра, Нова Генерация, Ревю и ... Клас, разбира се! Английският е прекрасен език, ама без няколко милиона банкноти ще видите MTV и "Уембли" само с телескоп! Тъжен факт ...
Обратно в Експо центъра. Там нещата са изпипани. Подгряваме ненатрапчиво с Depeche Mode и Нова Генерация. Звук – идеален (Алоооо, вие знаете като какъв работи Иван Градинаров, а?). Осветление – не чак дъхоспиращо, но толкова майсторски и художествено подредено, че дори бандата от фотографи е в луд възторг. Пълно е с музиканти, познати лица и колоритни фенове, биещи на очи като папагал ара сред ято от врани.
Някакси всичко е спокойно, леко и ведро. Хем си на реюнион-концерт, ама хем си и на сбирка на класа. 19 години по-късно. Клас от около 1 500 души в специализирана ню уейв паралелка. Виждат се обаче и много млади фенове, които по-късно се оказва, че знаят всяка дума от сетлиста на Клас. А сега де? Ставаше дума за култ, нали?
Когато малко след 20.00 ч. Клас-ът е на сцената, черепната ми кутия и всичко монтирано в нея моментално се пренася във времето. На 4-5 метра от Момчил, Бойко и Иван (фронтова линия) лентата препуска в онези мигове, в които събирахме подписи в тетрадка на концертите им в София, за да ги пускат по-често по радиото (!?). Всъщност за последен път гледах групата на живо на два концерта в Младежкия дом на Видин, организирани от моя милост. Няколко месеца преди да преустановят концертната си дейност.
19 години по-късно музикантите от Клас звучат смазващо, а публиката ги понася на ръце още от началното синти-интро. Следват 90 минути "Дъ Бест Оф". Нижат се хит след хит с толкова познати и любими рефрени, че чак ти се струва, че тези изпълнители абсолютно никога не са се оттегляли от музикалния живот на страната. То си е до дарба и талант!
Китарата на Иван Градинаров звучи толкова яко и изчистено, че просто гъделичка. Както винаги, Момчил Колев е ледено спокоен и съсредоточен и пипа клавишите с майсторска небрежност. А Бойко Петков влиза плавно в шоуто, докато на четвъртата песен ("Гълтам дим"), понесен от вибрациите на феновете, дава най-доброто от себе си. Все едно, че сме на бурната граница между 80-те и 90-те години на 20 век.
Неповторимо удоволствие. В залата (класна стая) неориентирани музикални екскурзианти категорично липсват и всичко живо танцува в оня любим "хеликоптерен" стил и пее с все сила. Редят се "Диви коне", "Рози в дъжда", "Чай", "Студен неон", "Сутринта", "Госпожа Емилия", "Бистра вода", "Лошо момиче", "Последен танц" и "Река си ти" за най-най-последно (викат му бис). Разбира се, в комплект с две чисто нови песни - "Сини слънца" и "Тайна", с която момчетата се завърнаха убедително в българския радиоефир.
Най-готиното на тези 19 години безкласие е, че песните звучат в тотален оригинал. Кой знае, ако групата е била активна през това време, дали не би залитнала да преработва парчетата си и "Госпожа Емилия" да зазвучи в изчанчена туп-туп-хаус версия? Ама, не вярвам! Било би предателство, един авангарден "Клас-стайл" да се омеси с циклещия "Къща-стайл" ...
18 парчета отлитат просто на един дъх. Гледаш часовника и не вярваш как е станал този скок във времето. Клас е явление! Такива групи се раждат рядко и остават вечно.
В този лайв нямаше излишни приказки между песните, нямаше и представяне на музикантите, защото логично е в един клас всички да си се знаят. Затова пък след финала на вечерта видях нещо, което лично аз не бях виждал досега на концерт на българска група. Опашка "вълча порода" за тениски. На тези пише: "Класъ – Следите остават"! Мисля, че това обяснява категорично успеха на този знаменит концерт.
От името на всички ваши "ученици", благодаря ви, приятели!
За вълшебната 90-минутна телепортация. Да върнеш на някого мигове от преди 19 години, е нещо изключително. Особено когато ги връщаш на суперниво. Този Класъ е гордост за родното музикално образование, независимо, че му пожелаваме да повтаря всяка учебна година оттук нататък и да не "завършва" никога.
18-те "урока" на група Клас от 19 април 2013:
Тъгувам по теб
Тайнствена вселена
Небето е високо
Гълтам дим
Лошо момиче
Чай
Рози в дъжда
Бистра вода
Госпожа Емилия
Студен неон
Сини слънца
Тайна
Цветен сън
Диви коне
Кино
Сутринта
бис:
Последен танц
Река си ти
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия"
Коментари