Вторият концерт на българска земя на Стив Лукатър (Steve Lukather) - възхитителен китарист, познат най-вече като първа струна и основна колона на легендарната формация Тото (Toto), премина повече от успешно в Sofia Live Club снощи.
Обетованото за качествена музика място насред столицата бе препълнено от същински меломани. За статистиката ще спомена, че първото солово приключение на Стив в България бе отново в същия клуб - насред лятото на 2009.
Поводът за тази блага и топла визита на маестрото пък насред зимна София, е продължаващото му турне в подкрепа на "All's Well That Ends Well". Поредният чаровен, ударен, чувствен и изпипан албум на виртуоза, който се появи в каталога на Mascot Records точно преди година. Шестият индивидуален диск на Стив е посветен на починалата му майка - Кати. Докато го записва, музикантът преживява и развод. Затова и последният му материал е доста по-философски и нарисуван с тъмни бои. Което обаче е не причина Стив да го представя по концертите с унилост и тъга. В това се убедихме и снощи, когато бе предпоследната спирка в есенно-зимната обиколка All's Well That Ends Well Tour 2011 от избраните двайсетина европейски дестинации.
Въпреки че са на финалната права, нито чернокосият фронтмен, нито неговите музиканти показаха по някакъв начин, че са уморени от многото пътувания и от срещите си с феновете.
Още в самото си начало концертът обеща да се превърне в незабравимо изживяване за подготвената и интелигентна публика, със своя лидер - привличащ вниманието магнетично; обкръжение от качествени музиканти; материал от силни и запомнящи се песни и инструментални композиции. Те дефинираха понятието фюжън. Китарата на Стив стъпваше тежко и роки върху естетския джаз килим, който й разстилаха другите музиканти.
Знаменитият гост отдавна е усетил силата на струната и знае как да я дръпне (или погали), така че основният тон да отзвучи ясно, чисто и въздействащо - право в сърцата!
Сетът предложи както нови перли като "Don't Look Back", "Flash In The Pan" и "Don't Say It's Over", доказани авторски здравини "Hero With A Thousand Eyes"и "Stab In The Back" и, естествено - блажени кавъри "While My Guitar Gently Weeps" (Джордж Харисън) и "Little Wing" (Джими Хендрикс) (Jimi Hendrix).
Но и не само... Лукатър завъртя присъстващите в истински вихър от теми на чужди версии и собствени пиеси. Кой ли не мина в чудовищното му инструментално медли - Крийм, Битълс, Стили Ден...докато вденеш чие точно е парчето, Стив вече е на друго ниво, ситно бродирайки свои лични опуси: "Twist The Knife" (от индивидуалния си дебют 1989), "The Pump" (съвместно дело с Лари Карлтън), "Born Yesterday" ("Candyman"(1994), "Borrowed Time", "The Real Truth"... Че и още, представени в рамките на символичната 10-минутна почивка, която бендлидерът разреши на останалите музиканти.
Всеки от тях заслужава особено внимание.
Качественият кадър зад барабаните - Ерик Валънтайн, е действал ударно при такива светила като Стиви Уондър, Ерика Баду и Уорън Хил. Именно по време на работата си с последния – канадският саксофонист Уорън Хил, той среща кийбордиста Стив Уейнгарт (който изпълнява и ролята на музикален директор в трупата на Стив) и фактически го взима директно на фронтовата линия в бенда на Лукатър преди почти две години и половина. Ясно защо: той е мощен, техничен, бърз, чувствен, винаги с адекватни реакции в импровизациите. Ерик Валънтайн се развихри още в началото на събитието, когато Стив - неясно защо, изчезна за кратко.
Кийбордистът Стив Уейнгарт има повече от великолепна репутация в джаз, фънк и рок средите заради концертната и студийната си работа с Чака Кан, Дейв Уекъл, Робен Форд, Франк Гембъл и от средата на 2008 е основна част от концертната банда на Стив Лукатър. Уейнгарт свърши своята работа с масивно присъствие и снощи. При това не само в изпълнението на "Song For Jeff", почитащо покойния дръмър Джеф Поркаро, но и във всички останали пиеси. При това без поза или някаква лична амбиция.
Неговата съпруга - Рене Джоунс, по известно стечение на обстоятелствата е ... бас китаристката в бенда на Стив. Дамата е повече от привлекателно-необичайна, понася шегите на лидера (за "голите снимки в списанията") и гордо пъчи своя бас напред и нагоре с едни обичайни и изпъкващи плътни линии. Чухме гласа й в интересната интрепретация на "While My Guitar Gently Weeps". Екзотичната Рене можеше да подкрепи с по-силни вокални изяви лидера и в друга парчета, но...
Водещата позиция на Лукатър е несъмнена, харизмата му е изградена още с победните дела през славните години на Тото през миналия век. Каквото и да направи на който и да е концерт, всички погледи (и документиращата апаратура) са вперени в него.
Що се отнася до вокалите, дори и да не са най-блестящата точка на изпълнение на господин Лукатър, поне имат едно притегателно докосване, което оказва своето въздействие. Особено на живо. Едва ли имаше някой присъстващ снощи, който да очаква замайваща акробатика на вокалите на Стив Лукатър и понякога досадното артистично разпяване от сплотената сцена в посока – публиката. Тя бе силно меломански настроена и определено възрастово позиционирана към набора на самия Стив Лукатър (роден е на 21 октомври 1957 в Калифорния). Не че не се забеляза и силно разслоение на годините на присъстващите надолу по стълбицата на живота. Така че винаги ще има една здрава връзка между поколенията за красивата, истинска и силна (общо казано) рок музика!
В репертоара на Стив снощи отсъстваха - разбираемо, класически хитове и композиции на Тото като "Rosanna", "Africa", "Hold The Line" например. Формацията се намира към днешна дата в платен отпуск, тъй да се каже. Но след миналогодишното си реформиране музикантите са канени за сериозни участия тук-там, дори в плановете им влизат концерти през 2012, когато ще празнуват и 35-годишен юбилей!
Между това, Стив има време да съдейства с китара, мисъл и талант за поредните записи на своите колеги и приятели (общата бройка на проектите, в които се е изявявал досега, е 1 500). Сред тях и "Dialogue" - тазгодишният албум на съпружеската двойка Рене Джоунс/Стив Уейнгарт.
И още - както стана ясно наскоро, именно Лукатър ще е съратник в някои от шоутата на G3 (Джи Три), като партнира със струна на Джо Сатриани и Стив Вай (Steve Vai) през 2012.
Еуфорията продължава.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари