Stick Men: авангард х 3 в София. Breathless

Едно е сигурно: концерти като този не се случват всеки ден.

Експериментаторите от Stick Men изнесоха като част от проекта Music Jam урок по свободна музика навръх Деня на музиката. Странно беше, но това са  толкова добри импровизатори, че могат да си позволят всякакви странности. Създателят на групата е Тони Левин (Tony Levin), добре познат от работата си с King Crimson, Liquid Tension Experiment, Bozzio Levin Stevens, да не говорим за кариерата му на студиен музикант. В Stick Men, както личи от името, Левин свири на онзи шантав полифоничен струнен инструмент, наречен чапман стик. Компания му правят Маркус Ройтер (Markus Reuter) на тъч китара и Пат Мастелото (Pat Masteloto), също свирил с King Crimson, на ударни.

Групата определено е сред по-интересните проекти в съвременния прогресив рок не само заради необичайния инструментариум, а заради цялостния си подход, богат на импровизации и музикални шеги. Това се доказа и в салона на кино "Люмиер" – нестандартно място за концерт, в което може би звукът не беше перфектен, а се появиха и някакви проблеми със сложното оборудване на Пат, обаче пък позволи на цялата публика да вижда отлично как точно свирят тези хора.

Струва си да гледаш "стика", по който пълзят пръстите на двете ръце и тъч китарата, която откликва на всяко галене, и да се впечатляваш как с толкова обрани движения се изкарват такива звуци. На моменти беше трудно за вярване, че наистина свирят само два струнни инструмента. Е, вярно, това понякога преминаваше в сериозни порции джангър, особено когато и Пат замлати здраво чинелите; но никой не е казал, че авангардът е лесен за слушане.

В безкомпромисния си двучасов сет триото поднесе шестнайсет парчета, като броим задължителната пълна импровизация (в настроение ала "Ummagumma"). Лично аз пред залитанията към Щокхаузен предпочетох онези изпълнения, в които причудливият прогресив фънк-метъл на бандата демонстрира как една музика може да е много интелектуална и в същото време адски грууви. Такива бяха "Smudge", "Cusp" и "Nude Ascending The Staircase"; в подобен дух бе изпълнено и "VROOM VROOM" на King Crimson от 2001. Впрочем, както и на други свои концерти, корифеите изсвириха цял куп парчета на King Crimson – което по принцип е чудесно, обаче си е нож с две остриета, защото постоянно подчертава колко силен композитор е Робърт Фрип. Това особено здраво пролича в размазващото "Breathless" от далечната 1979.

Сред тези шестнайсет звукови приключения ще откроя още парчето "Concussion". Преди началото му Маркус се пошегува колко трудно им било да го свирят заради сложните му времена – е, този ритъм наистина беше сред най-шашавите, които съм чувал. И не само в тази пиеса пролича огромното умение на Пат Мастелото. Може би нестандартните струнни инструменти на другите двама музиканти обират лаврите; но барабаните на Пат са не по-малко сложни и интересни, при това ги думка с особена мощ!

Съжалявам, че не чухме "Whale Watch", което категорично е най-хубавата композиция на тази иначе обичаща интерпретацията банда. Може би толкова са я свирили по концерти, че им е поомръзнала.  Но във всеки случай, авангардната вечер със Stick Men беше развинтваща.
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"