Loud Festival: двудневен купон на ново място (до летище София), с къмпинг, с допълнителни атракции – добре замислено.
Вярно, дъждът се изля тъкмо навреме, за да превърне поляната пред сцената в оризище, но това са рисковете на концертите под открито небе.
Моят Loud Festival започна с третата група за деня. Нещо се бях поизнервил след 40 минути на опашката за бира, така че резачките на Behemoth всъщност ми дойдоха доста добре. Гримирани като полуразложени зомбита, Адам "Нергал" Дарски (Adam "Nergal" Darski) и компания зарадваха феновете на екстремния метъл с неподправена бруталност и хъс на – хммм – мъртъвци, внезапно вкусили наново живота. Що се отнася до мен, полските злодеи ми пробиха с бургия главата, изпразниха я от всичко ненужно и я оставиха готова да поеме Symphony X.
По принцип Symphony не са точно мой тип прогресив, но определено са емблема на своя си: техничен, епичен, с един крак стъпил в пауър метъла. Майкъл Ромио (Michael Romeo) – китара, Ръсел Алан (Russel Allen) – вокали (на снимката), Майкъл Пинела (Michael Pinnella) – клавир, Майкъл Лепонд (Michael LePond) – бас и Джейсън Руло (Jason Rullo) – ударни, се представиха на високо ниво. Не можем да имаме никакви претенции към изпълнението им: свириха много професионално, с плътен, чист и ясен звук, еднакво непоколебими в твърдостта на откриващото "Iconoclast" и в лириката на "When All Is Lost". Ръсел Алан беше във върхова форма, пя отлично и изпълни сцената – присъствен, забавен и явно загрижен за здравето на публиката, защото метна в нея поне десет бутилки вода, а покрай водата трогна феновете с емоционална благодарствена реч. В сета си американците заложиха почти изцяло на своя нов албум - "Iconoclast" (2011), който чакахме четири години. (Е, предишния пък го чакахме пет). По-малко бяха парчетата от предишни дискове като "Inferno (Unleash Тhe Fire)" (2002), възпламениле немалката част от публиката, която явно беше дошла специално за прогресарите от Ню Джърси. Само за едно ме е яд, ама много: че не изсвириха "Paradise Lost", което категорично е любимото ми тяхно парче. Не само защото харесвам много групата със същото име, а защото е много добро. Вместо това закриха с друга песен от същия албум – "Set The World On Fire (The Lie Of Lies)".
Няма лъжа, няма измама – Symphony X бяха на шест.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари