На път към зала "Фестивална" се питам кой е оригиналът – Найтуиш (Nightwish) или Таря Турунен (Tarja Turunen).
Знам, че в основата на групата, която я направи популярна, е Томас Холопайнен – клавирист и основен композитор. Таря обаче стана лице на тази чудесна група и именно заради нея пред залата имаше народ, а вътре беше почти пълно. Над 5 хиляди "висшисти" на метъла чакаха скромно появата ѝ. Имаше дами, гримирани в черно около очите, изобщо тъмните цветове доминираха.
Сцената беше закрита с две бели завеси, светлините загаснаха, шум от залата. Оригинална поява – тя пееше като силует на завесите, публиката крещеше. Настана мрак. А ние чакахме взрив. И го получихме: трябваше да паднат завесите и да има светлина. Смъкна се само едната. Другата увисна като чаршаф на градински простор. Но и тя полетя надолу, дръпната от фински юнак.Ето я Таря – виолетова рокля, дълга черна коса, бяло лице, изящна фигура. Дама на 33. Пее оперно върху натиска на мощен симфоничен звук, базиран на клавирни и ударни инструменти, като пуска на воля трите си октави. На сцената - пъстра гледка от шест души гледка: четирима чернокоси, двама – не, четирима без китари, двама – не, четирима мъже, две – не, четирима дългокоси, двама – не.
На клавишите е чипоносо момиче Мария, което се справи с всички ефекти, без нито едно излишно и самоцелно соло. Именно тя осигури солидния оркестров натиск над цялата зала. Таря е откраднала звуковата концепция от Томас и сега му се плези, че и едно моме може да прави това, а той сигурно пикае газ, че тя пълни зали и се чуди дали неговата група с новата певица Анет ще успее да стори същото.
На барабаните е Майк Терана - за малко да-не-чуем-името-му-от-аплодисменти, екс-Рейдж. Финландецът с руса прическа на ирокез натискаше с крака две бас каси на барабанния комплект, от които дойдоха 90% от тътена в залата.
Останалите са (почти) без значение. Германският китарист Алекс Шолп, чиято китара се чу след барабанното соло - да жужи в стил Мик Бокс ' 1973. После подхвана акустично. Басиста го подминавам, но облъщам внимание на близо 7-метровия рус човек с чело. Оригиналът Макс Лиля, някога в Апокалиптика.
Първите три парчета си заслужаваха аплодисментите, после настъпи скука от еднообразие. На "I Walk Alone" Таря излезе в бяло наметало с качулка и отнесе много овации. След което смени тоалети в цветове на сексбомби от порно.
Червена рокля, червен микрофон с дълга дебела антена. Самата визия жена да държи дебел микрофон си е възбуда, а тази даже пее оперно. Кожено кафяво лъскаво манто над черни одежди и задължителен панталон. Черна впита рокля с виолетово свободни ръкави ала прилеп. Черна лачена рокля с презрамки, скромна гривна на дясната ръка, въртяща нескромно голям черен микрофон.
В екстаза си Таря куфееше разпасано, а дзифтово черната й коса се вееше като тежко одеяло. Бялото пътче на нейното теме не изчезна и за миг поради плътно нанесения лак и стабилизатор.
В края на концерта вокалистката посвири на клавир, попя и в съпровод на чело и акустична китара. Което бе връх. Добре, че феновете не врещяха по това време.
Следваха кавъри на “Poison” на Алис Купър и ирландската фолклорна "Over The Hills And Far Away" ала Гари Мур.
"Сбъдна се мечтата ми да пея тук, в България, за вас. Нека всеки един от вас знае, че е моята зимна буря. Трогвате ме и ви обещавам да дойда отново”, призна Таря на биса.
Силни и чувствени думи! Като допълнение на чудесното парче от титулния ѝ солов албум "My Winter Storm" (2007).
Клюката носи, че Таря е изгонена от Найтуиш заради мързел и меркантилност.
Дали е така, или не - няма значение. Важното е, че нейният български концерт си го биваше.
А ние чухме оригиналния глас.
Голяма галерия със снимките от концерта на Елена Ненкова може да разгледате тук.
Коментари