Tattoo Fest 2010: тежък електронен тътен и ярки цветове

Влизането в соц. творението - столичната зала "Христо Ботев", е съпроводено от брутално вдигащото парче "Judgement Night" на Оникс (Onyx) и Байохазард (Biohazard), идващо от един лаптоп на сцената.

На „игрището” са разположени павилиони, където са се настанили артистите, представляващи различните студия за татуировки. Отпред ти дават малка пластмасова чашка безплатен ром с цвят на кехлибар, който с визията си повече ти напомня за последните изследвания, направени в близката болница. Освен тежката музика, която приветстващо обгръща присъстващите, наоколо се шири и една непрекъсната мелодия. Тази от машинките, които неуморно рисуват върху своите „платна”.

Посетителите в по-голямата си част напомняха за Острова на съкровищата. Сякаш всички пирати са акостирали на фестивала. Хората с кожени дрехи, кърпи на главите, целите в обеци, пиърсинги, флешове и, ахм, татуировки, разбира се, са съвременните буканиери. Виещи се змии, излизащи през очните орбити на надали боен вик черепи, са само малка част, която можеше да се види на нечий гръб.

Две момчета - с бели лица и черен грим, ала Гарвана, циркулираха върху кокилите си на няколко метра над земята. Освежаваща атракция.  

Но човек не може да не си представи пълния контраст. Как щеше да изглежда всичко, ако вместо черепи и змии хората си татуираха гумени мечета например. И вместо хардкор слушахме стари градски песни. Определено събитието е за точен тип хора. Или казано с други думи - има си таргет. А може би ограничението идва от самата субкултура, която притежава ясна визия. Така или иначе изкуство има, а другото е без значение.

В този ред на мисли Цецо от студио Greenbox се изрази доста точно: "Тези, които искат ситуация на битка или някакво изродско животно като характери, въобще не са груби. Напротив - пълната противоположност. Иначе ние като студио целим чистота, лоялност към клиента и спазваме принципа си да не правим нищо върху хора, които просто искат някаква татуировка. А само на тези, наясно какво точно - а и защо го желаят".

Личи се, че така нареченият темперамент на артиста е силно проявен и между тези художници.

Както гласеше един постер в залата: татуировката е завинаги, животът не.

Сякаш за да не изпуснат нещо от приятната част на живота, наречена уикенд, мнозина от посетителите на Tattoo Fest - Sofia 2010, хукнаха към купона в "4 км", където до след полунощ се развихри афтърпартито.

Негови главни герои бяха диджеите от електронното движение Mirizma, повечето от които са в редиците на H.M.S.U.
Те нахлуха с трясък... с релефни (саунд) мускули, както вярното перо на MySound.bg - Виктор Хари, точно описа атаката на артистите от тази общност. А настроението бе не добро, а направо приповдигнато до тавана (не че е особено висок там), ама това бе за предпочитане в случая. Бийтът на диджеите блъсна право по кратуните, под краката и в сърцето.

Титаните зад пулта също бяха сред татуиращите. Но спомени.

С цветовете на ярката електроника.