Теория на симулацията според Muse

1.    "Делът на цивилизациите на човешко ниво, които достигат до след-човешка фаза (тоест такава, която е способна да изпълнява симулации на предците си с висока степен на достоверност), е много близък до нула", или
2.    "Делът на след-човешките цивилизации, които се интересуват от провеждането на симулации на своята еволюционна история или нейни вариации, е много близък до нула", или
3.    "Делът на всички хора с нашия вид преживявания, които живеят в симулация, е много близък до едно".

Ето така през 2003 г. шведският философ трансхуманист и професор в University Оf Oxford – Niklas Boström, формулира своите три тезиса в статията "Живеете ли в компютърна симулация?", че нашата реалност е илюзия.

Той обаче не е първият в човешката история, който стига до подобни изводи. Питагор, Платон и Аристотел в Европа, Джуан Дзъ в Китай, както и индийската концепция за Майя – илюзията на битието, – Рене Декарт в Средновековието, а в по-близките ни дни Jaron Zepel Lanier, създателят на термина Virtual Reality (VR - виртуална реалност) през 1989 г., имат сходни идеи. Теорията на симулацията, или хипотезата на симулацията, както е известно, всъщност е философско учение за това, че реалността е симулация, като най-често се има предвид "компютърна симулация". Това учение намира интерпретация в масовата култура, като е достатъчно да споменем творбите на писателите Richard Bach, Douglas Adams, Kurt Vonnegut, Philip Dick, филмите от трилогията "Matrix" ("Матрицата") на Lana и Lilly Wachowski, "The Thirteenth Floor" ("Тринайсетият етаж") на Josef Rusnak, "Total Recall" ("Зов за завръщане") на Paul Verhoeven и "Ready Player One" ("Играч първи, приготви се") на Steven Spielberg.

В тази поредица се включват и музикантите от британската рок група Muse:
"Нарекохме нашия албум "Simulation Theory"("Теория на симулацията") под влиянието на Niklas Boström – заявява певецът и китаристът Matt Bellamy, основен автор на текста и музиката – защото смятаме, че нашата реалност е генерирана изкуствено, че всички ние "плуваме" вътре в някакъв компютър. Живеем в сложни времена и желанието ни да се измъкнем от тях вероятно е естествено нещо. Говоря за неща като VR компютърни игри и живот във въображаем свят. Общата идея е, че може би вече живеем в симулация и не всички го знаем, че представляваме само съвкупност от кодове в необичайна съвкупност от симулирана среда.

По някакъв начин обаче нашето духовно и религиозно мислене вече казва това на децата ни и си мисля, че това може да бъде облекчаващо. Може да ни даде сила да поемем повече рискове; и да не приемаме живота толкова сериозно, ако започнем да мислим за това, че не всичко е толкова зле или че идва краят на света. Така ни хрумна идеята за бягството от настоящия момент и сивото ежедневие на нашия живот с излизането в някакъв виртуален свят или дори в различен момент от време. Концепцията на албума се състои именно в тази идея за симулация и извеждане на себе си отвъд реалността и проникването ни в алтернативна вселена от друг вид. Това беше естетически избор, но предполагам, че може да кажете, че е отчасти и политически. Ние живеем в сложни времена и искането да се измъкнем от тях вероятно е нещо естествено.

Всичко започна по времето, когато усилено се занимавах с VR игри и започнах да чета Niklas Boström и други автори за теорията на симулацията, откъдето е тази идея, че изчислителната мощ на компютрите един ден ще бъде достатъчно голяма, за да симулира цяла Вселена по начин, който би бил доста точен. Спомних си и за филмите с дистопия от 80-те години като "Аliens" ("Пришълците"), "Terminator", "Total Recall", "Escape From New York" ("Бягство от Ню Йорк") или дори "Back Тo Тhe Future" ("Завръщане в бъдещето"), които показват бъдещето през ХХІ век. Интересно ми бе да се върна към това и как се почувствах, когато видях тези неща, в сравнение с това къде всъщност сме днес и как има някои паралели, въпреки че не е задължително да изглеждат по същия начин, по който хората тогава предвиждаха как роботите превземат света.

В песента "Algorithm" от "Simulation Theory" пея доста открито за идеята, че автоматизацията и роботиката, наред с изкуствения интелект, започват да превземат живота ни. И мисля, че една от причините, поради които Muse се вълнува от тази тема, преминаваща през доста от нашите албуми, е, че музикалната индустрия беше една от първите, които изпитаха автоматизацията. Идеята, която ни вълнува е, че да учиш за цигулар или пианист или нещо подобно,в крайна сметка в съвременната епоха е по-малко ценено от това да вземеш лаптоп, за да създаваш семпли или да генерираш някакви звуци. Наборът от човешки умения се заменя с компютри и вземане на семпли, а в нашата индустрия това започна отдавна. Вече не е шега от научната фантастика за нас да казваме, че изкуственият интелект някой ден може да ни вземе работата. Иначе предизвикателствата са до голяма степен едни и същи, както когато започнахме през 1994 година. Изглежда, че на всеки две или три години светът става различно място, така че винаги сме се опитвали да правим рок, в който да има някакъв смисъл, или цел, или усещане за битие. Опитваме се да използваме новите технологични решения и инструменти, с които свирим заедно, за да създадем симбиоза, а не да противопоставяме миналото и настоящето.

И тъй като технологията винаги се променя, политическият пейзаж също постоянно се променя, езикът, с който работим, също се налага да го променяме непрекъснато. Определено се чувстваме по-самотни, отколкото преди. Имам усещането, че преди 15-20 години имахме толкова много връстници, които ни бяха съмишленици, имахме приятелски състезателен дух, нещо, което сега ни липсва. Но също така ни създава усещането, че правим нещо уместно – защото ние сме умираща порода, нали знаете?", завършва Matt Bellamy.   

Сергей Шишов ще представи "Simulation Theory" (обложката на снимката) на актуалната банда в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 2 ноември, след новините от 21.00 ч.