The Doors Tribute: пиршество на сетивата

Вървя към "Терминал 1" и си мисля, че само най-лудите фенове на The Doors ще дойдат в клуба.

Студено е, през целия декември има много и най-различни концерти, служебни партита и махмурлии по никое време. На входа ме посреща позната физиономия с усмивка и ми пожелава "Приятен полет!". Влизам и чувам любимо парче, клубът е вече пълен! Но не рехаво пълен, а просто фрашкан! Заблуда No 1 - опровергана!

За мен това е трета поредна година на трибют на The Doors и някак си мислех, че вече всичко съм чула и видяла, че е било толкова добро, че няма как да се надгради. Колко много съм се лъгала! Заблуда No 2– опровергана и тя!

Трибютът, на който присъствах онази вечер, не беше просто концерт и реверанс към музиката на The Doors. А спектакъл… пиршество на сетивата… вакханлия, на която би присъствал и би оценил самият Джим Морисън, ако имахме щастието да беше жив… или може би е?

Музикантите излязоха на сцената в 22.50 ч. и бяха в абсолютно същия състав както и предните две години – момчетата от Casual Threesome – Иван Иванов (вокали и китара), Николай Воденичаров (вокали и бас китара), Тодор Добромиров - Моци (барабани), в най-пълнокръвния синхрон с Ангел Дюлгеров (китара Tube Hedzzz, Freestyle) и Милен Кокушаров (клавишни).

На микрофона и на баса и този път се сменяха Иван и Никеца. Първият сет започна с "The Soft Parade", "Moonlight Drive", "The Crystal Ship" с Никеца като вокалист и продължи с "Light My Fire", "Love Street", "You’re Lost Little Girl", "Break On Through" с Иван като певец. Двата сета бяха разделени с кратка пауза, през която музиката селектира самият Мартин Михайлов. За втората част отново излезе Иван и момчетата забиха "Back Door Man", "Light My Fire", "5 Тo 1", "Alabama Song", след което продължиха с вокалите на Никеца - "L.A. Woman", "Not To Touch the Earth", "Indian Summer" и "The End".

Музикантите са големи фенове на The Doors и това личеше от всяка изсвирена нота и от всеки изпят ред на песните. Наслада е да ги слуша човек, да ги гледа и да танцува. Че Иван, Моци и Никеца са се сработили, е видно и от самолет, но сработването с Ангел и Милен е на едно абсолютно, космическо ниво. Комуникацията между Ангел, Милен и другите вървеше… с поглед, солата и клавишните носеха безкрайна наслада. Невероятни професионалисти, перфектен звук и осветление, отлична комуникация с публиката!

Гледала съм Иван на много концерти - клубни изяви на Casual Threesome, трибюти на The Doors, на Scott Weiland, но никога не съм го виждала такъв на сцената. Това неговото сега не беше просто пеене – то бе представление от най-високо ниво. Яд ме е, че не съм го гледала в ролята му на Исус в рок операта "Исус Христос Суперзвезда" на А.Л. Уебър и Тим Райс. Но, ако отново излезе на театрална сцена, задължително съм там.

Никеца съм го гледала във всевъзможни общи и лични музикални проекти, като на предните два трибюта заиграваше с външния вид и доста наподобяваше Морисън. Този път обаче Ники беше по-обран в това отношение, но трибютът съвсем не пострада от това, а точно обратното. В личен разговор той е споделял, че вече преминал критичните 27 години, иска да избяга от чисто визуалното напомняне за Джим и възпроизвеждане на песните на The Doors като предложи различна, своя интерпретация. Получи им се това на момчетата  – чухме всички любими песни, но през погледа и със специфичния отпечатък на петимата музиканти на сцената.

Моци на барабаните беше повече от железен, осигуряващ солиден гръб на колегите пред себе си. Ангел и Милен са музиканти от световна класа – казвала съм го и преди, потвърждавам го и сега. Публиката усети целия заряд, емоция и напасване между тези пет момчета на сцената. И полудя!

За поредна година се удивлявам, колко верни фенове имат The Doors - и те не само са много, но са и доста пъстри, а някои от тях са и откровено малки, може би ученици. Всички, които случайно ме бутнеха или искаха да преминат, се извиняваха и се усмихваха мило. Прекрасна публика, прек-рас-на! Наскоро се опитваха да ме убедят, че вече никой не слуша тази банда… Но всички тези хора танцуваха толкова много, знаеха всеки ред от всяка песен, всяка пауза, удар на барабаните, соло на китарата и пееха заедно с мен с пълно гърло цяла вечер. Изумиха ме, прекланям се, душата ми ликува!

Музиката на The Doors е религия и магия. Тя е наркотик и адреналин, от който веднъж опитал, не можеш да се откачиш. В "Терминал 1" всички ние празнувахме тази музика и не искахме полета да свърши. Викахме за още, и за още, и все не ни стигаше. И когато накрая музикантите се поклониха и ни благодариха, помолиха Мартин зад пулта да пусне още едно парче на The Doors – "Touch Мe", на което да танцуваме още. Дано този празник и тези "полети" се повтарят всяка година.

Пак, пак и пак!

Снимка: Таня Тодорова