Thrashing Mania IX - в деветката

След време, когато снимките от концерта на култовата английскa траш банда Вайръс (Virus) ще са вече в архива, ще си спомним кога се е състоял този исторически концерт - от мартениците по ръцете на музикантите.

10 март бе датата, на която основният организатор, сбъднал детската си мечта заедно с BGTSC и Thrashing Mania IX, покани една банда от своето детство да му свири… на ушенце. Със скромната площ и приглушените си светлини, столичният клуб The Box предлага достатъчно интимна атмосфера за един толкова съкровен акт. И това не е преувеличено! Б.Б. с прякор Вируса е в луда еуфория и нито броят на посетителите-свидетели на ритуала и съответните финансови загуби, нито нечия сърдита физиономия, могат да помрачат момента.

Б.Б. е на вечеря с британските си гости, докато родната формация New Disease, чиито покровител е, подгряват за хедлайнерите. Няколко думи: Sepultura, Soulfly и Макс Кавалера (Max Cavalera) и... вече, смятам, е казано достатъчно, за да се опише (макар и в груби рамки) стилът на четворката. Въпреки вялото настроение на публиката, тя дава всичко от себе си. Момчетата се забавляват и им се иска да е така и долу, пред подиума. Там обаче е рехаво: объркани фенове на старата школа опитват да се сетят защо точно тази нова банда с модерно звучене иска от тях да се раздвижат. Сред авторските си парчета - като щипка сол, New Disease подават и кавъри, сред които и "TNT" на AC/DC, който действа като кафе за разбуждане на някои индивиди. Май вече сме готови да разкършим на Вайръс.

Британците налазват подиума и след кратък лайнчек се изправят пред  своите дай хард, ама наистина дай хард фенове. Шарената картинка на колаж от обложки и лога на банди, която оформят пичовете на първия ред с множеството от нашивки и гърбове по елеците си, е разтапяща. Кефът на онези отгоре пък е да гледат как тези долу са заели стойки сякаш свирят на китари, свивайки енергично пръсти по въздушния гриф. Онези на сцената обаче са доста по-сръчни в това упражнение, докато жулят осемдесетарски пиеси за болка, смърт, кръв, насилие, лудост и някои социални теми. Те прелистват една след друга "усмивки от старите ленти", толкова мили и ценни ленти за 90% от присъстващите.
 
Потънала в архивите като разпаднала се през 1990, бандата отново е събрана от китариста Coke Finlay през 2008. На следващата издава "Raped By Mutants" EP от 4 песни и става ясно, че това е завръщането на един нов, мутирал вирус, готов да срине имунната система на всякакви недоносени бандички от Острова.

Освен почти всички парчета от този мини албум – "Raped By Mutants", "Skulls OfMy Enemies", "Parasitic Invasion", тази вечер забиват, естествено, и "евъргрийни" от класическите си албуми "Pray For War" и "Force Recon" и само можем да си представим с каква луда скорост се превъртат в съзнанието на оригиналния член Coke Finlay годините от създаването на бандата през 1986 до днес. Скорост, която бандата догонва с темпото на песните си, а мош питът го кара с по-лека, но наперена и горда крачка… Сред хората в клуба има и гости от Гърция – около петима, са дошли от Солун специално за концерта с българската си дружка Ванина, която работи в местен рок бар там. Това не остава незабелязано от "вирусите" и гърците получават благодарности от сцената. Брадатият нашарен тип зад микрофона – вокалист и солокитарист Coke, има да ни каже нещо към края на сета, след като вече ни е зарадвал с едно чистак ново парче по-рано тази вечер. "Вие сте големи късметлии, защото ще ви изсвирим още една съвсем нова песен", обяснява фронтменът, като се взира в тълпата и със смръщено чело продължава. "Тя е посветена на моята бивша съпруга, на тази френска кучка, която ми причини толкова злини, че…  Песента се казва "Beyond Boundaries Of Brutality".

Омразата не е много градивно чувство, ама явно толкова е кипнала кръвта му, че е завъртял в нейна чест тази предълга композиция, в която се сменят много теми и темпа, но звучи цялостно, завършено и емоционално. Много емоционално. Армията от бронирани в класически олдскуул елеци, лица, които са задължителното присъствие, галят окото и душата на музикантите горе с хедбенг и мош пит, за които имат достатъчно място, а явно и настроение.

Всеки от присъстващите си знае как се чувства. Лично на мен ми е мъчно, че да гледат Вайръс на живо в София не са дошли повече от 50 човека. Групата по принцип си остана недооценена и така и не успя да си извоюва да бъде наричана масово "легендарна", както малцина техни колеги успяха. Вайръс са не по-малко олдскуул, не по-малко як първичен трашок, с не по-малко т.нар. кросоувър елементи, подобно някои от героите на 80-те, сред които Nuclear Assult и D.R.I., че ако щете и Kreator (Криейтър). Но, уви, усмивката на съдбата към Вайръс е доста зъбата и не особено приветлива.

Предстои да видим какво ще донесе това ново начало, докато очакваме юбилейното десето издание на Манията...