За някои приказката Tiamat е "имало едно време..."
Но за мен тя е приказка без край. Имало едно време, което означава, че - видиш ли, групата е жива до 1992 година и издадения тогава (трети поред) албум "Clouds". После я няма. Е, аз не съм от тези фенове.
Вероятно имам добри познания по темата Tiamat – история, дискография, стилови промени, рокади в състава, проекти на членове... разпадане, събиране, реюниън... изпадане на Johan Edlund. Йохан... добри дни на Йохан... добри дни, кофти дни на Йохан на сцената..., но няма да пиша за тях, а за преживяването да си на концерт на група като тази. Искам да съм тук и сега и да си позволя просто да изпитам емоцията Tiamat... Ако на Йохан му избяга текстът, нищо - няма страшно - ние го знаем... ако кривне в мелодията - нищо, ние си я чуваме правилно.
И не, не е носталгия по миналото на добрата стара банда. Или за времената на нашите тийнейдж години. Това е онази магия на музиката на тази шведска институция, в чиято история няма какво да задраскаш.
И това, с което преди време и по друг повод приятел и колега вярваше, че ще ме скандализира като ми каже – това е носталгия по младежките ни години, но само отвори дискусия за онова време, за което той говори като за "онова якото" време... няма общо с непреходността на музиката на тази група. Пак да повторя: не, не е носталгия по безгрижните години на "нашата младост". Винаги го е съществувало това чувство, има го и сега онова, което са ми дали и продължават да ми дават Tiamat и като си пуснеш техен запис, и като ги гледаш на живо, с всичките му там условности… И да, естествено, че нахлуват спомени за онази несравнимата тръпка да очакваш нов запис от любими банди, да откриваш нови такива... и онзи емоционален, астрален и всевселенски взрив, когато завърташ "Clouds" и "The Sleeping Beauty" остава на рипийт... А после в някакъв момент се сблъскваш и с още един гигантски албум - "Wildhoney" (1994). И дори понякога си казваш: защо изобщо се създават други банди, какво ли биха издали, което да те накара да спреш да въртиш това и да слушаш друго!
Tiamat е всепоглъщаща емоция. Това искам да кажа. А на живо тя е още по-силна. Тази вечер са тук в София, в клуб Joy Station. Johan Edlund този път ни е довел и Per Wiberg, отлично известен от десетки яки банди - на кийборди, също Simon Johansson, когото познавам от Memory Garden..., а отскоро, разбирай 2023 година, е и в Soilwork. На барабаните Lars Sköld, който вече се е срещал със сърцатата българска публика, а на баса е човекът, свирил и с Meshuggah по концерти - Gustaf Hielm. Все топ музиканти, които така добре надушват фронтмена, че му помагат да остане който е, без да "скъсат" песента, когато той кривне в темпото или мелодията. Шведска работа!
Събитието се радва на великолепен сетлист. Добър звук, достатъчно адекватно пригласящи фенове и добра посещаемост, ако това ви интересува... А след края му се виждаш с приятели в EvilBar, после се прибираш и сядаш да пишеш - седиш и гледаш белия лист и се опитваш да предадеш емоцията от концерта. Трудна работа.
Отдаваме дължимото и на подгряващата група Velian. Нашите отварят вечерта и за 35-40 минути ни потапят в отпускаща меланхолия. Фронтменът Иван споделя от сцената, че това е своеобразно затваряне на кръга лично за него - вече е бил на една сцена с всички свои любими банди - сега, когато и Tiamat са в списъка. А по-нататък разяснява, че това е така, още повече, защото на първия си концерт в началото на 90-те с групата му тогава са изпълнили кавър на хита на шведите "Спящата красавица". Та, да се върнем в този век- Velian са от метъл сцената на България в онази нейна ниша, ако трябва да сложим етикет - дарк метъл, която май-май само те обитават. Да говорим за приемственост у нас в този жанр ще е нагласена работа. Кога изобщо сме имали точно такава друга банда?
Познавате ги. Те са от артистите, които не си хабят патроните наляво-надясно и стрелят само тогава, когато точното попадение в мишената е сигурно. Стоят тихичко, не са особено активна концертираща група, но като името им се появи на плакат, то то е за събитие от определено ниво. Като това - Tiamat на 15 ноември в София. Те обаче поддържат форма като музиканти и видимо има здрава спойка вътре в състава. Ето върнете си лентата назад – последно ги гледахме на една сцена през месец май тази година с Anneke van Giersbergen от The Gathering. А преди това с Kamelot, Paradise Lost, Borknagar...
Предстои им юбилеен концерт, в който те са главният герой - в Mixtape 5 на 5 декември. И, разбира се, за да отбележат своята десетгодишнина, ще са в добра компания, както винаги, - тази на Robust и Embrace By Dark.
Снимки на Станимир Станчев:
Tiamat:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1496858794844254&type=3
Velian:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1496844718178995&type=3
Коментари