В началото на традиционното събитие Hardcore X-mass валеше дъжд, а на излизане - сняг.
Докато сложните климатични промени се въртяха из въздуха навън, в субтропичния пояс на столичния парти център "4 км" температурата снощи бе еднакво висока през цялото време на хардкор концерта по случай Коледа. Да ви е честита резачката - на всички!
Феновете подмокриха пода, фланелките и тавана, приблизително в този ред, докато се мятаха под звуците на хардкор съзвездието, събрано и тази година по традиция от Re-act. Човек можеше да наблюдава с почти научен интерес как парата от гърчещите се тела кондензираше по тавана на малката зала и успяваше да създаде капчици из въздуха като в джунгла. А то си бе истинска джунгла!
Първичният инстинкт измести за нула време всякакви здравомислещи действия като самосъхранение и притеснение.Само след първите едно-две парчета от сетовете на всяка група почитателите оформяха опустошителен кръг от крайници, мятащи се из въздуха, изблъскайки го от себе си във всякакви посоки, независимо от потенциалните прегради, живи или не, по пътя им. Сериозни последствия нямаше, ако изключим един разбит нос, който сякаш не знаеше или просто нехаеше за кръвта, бликаща от него.
Хората се млатеха доста, вярно е, но имаше уважение, което се усещаше помежду им, а както един велик уличен човек ми бе казал преди да си замине: "Ако не можеш да се млатиш с приятелите си, то какво остава тогава!"
Да кажа нещичко и за групите, разбира се. Пичовете си изкараха купона на 6! Викаха хора от публиката да пеят заедно, правеха стейдждайвинг, пееха сред тях, до един прекрасен момент, в който бе трудно да разбереш кой е от групата и кой е от публиката. Всички бяха приятели, дори и да не го знаеха. Малкият минус за мен бе потвърден от едно миньонче, фенка на всичките групи, споделяйки с мен, че знае абсолютно всичките им текстове, но не може да разбере и думичка от това, което излизаше от поредния захапал микрофона. Не чаткам от озвучаване много, ама вероятно можеше и да не се смесва музиката в черепната ми кухина по този оглушителен начин.
Както и да е...
Трябва все пак да благодарим искрено на Експектейшънс (Expectations), Резервен план, A-морал (A-Moral), Death Squad (мои лични любимци за вечерта), Cold Breath, (Брадърс Ин Блъд) и, разбира се, Вендета (Vendetta) и Ласт Хоуп (Last Hope).
Момчета, всички вие счупихте нещо в мен, събрахте го с метличка и го иззидахте по стените на залата.
Благодаря!
Коментари