Първо искам да подчертая ДЕБЕЛО, че Томас Андерс (по кръщелно Бернд Вейдунг) е изключително харизматичен изпълнител и пее просто божествено.
Дебютната му изява в България за 35 години кариера беше разпродадена до дупка, а организацията бе безупречна, според мен. Но ...! Това беше един от най-нелогичните концерти, на които съм присъствал. Ще стигнем и до там. Най-напред малко история.
85-та, 86-та и 87-ма. Това бяха трите ударни години, в които вилняха Modern Talking по нашите земи. А и из цяла Европа. Като изключим най-престижната ѝ музикална планина – Британския Хит парад. Там Дитер и Томас се записаха само с едно 4-то място за "Brother Louie" в началото на 1986.
По формулата "албум и 3 топхита на всеки 6 месеца", шлагерната юро-диско машина изстиска като лимон проекта Modern Talking за три години. Независимо дори и от якото рамо на "Балкантон", което избълва плочите на дуета в цяла България за по 2-3 лева бройката, аз лично като активен диджей ползвах Modern Talking за "пълнеж" в програмите. Във времената на разцепващ фънк, смазващ ню уейв, картечен рап и моторен хеви метъл, еднотипните хитове на немците шеговито наричахме "песни-веселушки". Каквито си бяха всъщност.
Спорният реюниън на дуото в края на 90-те години не промени много нещата, въпреки новите 6 албума, пак наковани за норматив. Но пък събуди носталгията. И вече от позицията на натрупаните години, преоткрих Modern Talking като класни европейски емблеми на 80-те.
Логично чаках средата на декември с настройката за лъскаво диско парти в зала 1 на НДК. Като онези на стилния Томас Андерс в клипчетата от Русия. Сигурно още около 4 000 души са се стягали да се поклатят като патета между седалките в залата (за тях сме писали оди многократно). Да, ама ... поръчаш си мислено едно, а реално ти сервират друго.
С риск да изтървеш ухо или нос при -7-8 градуса, бързаш към мястото на концерта, където има и "Панаир на книгата". Чакаш да те лъхне топлинка и уют, а то наистина те лъхва, ама миризма на пържен лук! Защо така бе, хора? Нали заглавието е Национален дворец на културата! Повтарям ... Културата! Първият човек, когото срещам на входа, е този, който най-малко бих очаквал да засека на концерт на Томас Андерс ... Емо Анчев от Конкурент. Признава ми, че бил фен на "Толкингите" преди три декади. Де да знам, че срещата с Емо е предзнаменование и ме чака софт хеви метъл концерт.
Харизматичният глас на Modern Talking е с бенд на сцената, което е прекрасно. Звукът в началото е като от бойлер с петгодишен котлен камък, което не е прекрасно, но сме му свикнали. И чакаме да "отпуши". Томас открива мощно с "Atlantis Is Calling (S.O.S. For Love)". Какофонията е пълна. Върху техно-диско подложка, четирима рок музиканти хем свирят, хем правят леко буфо. Едно е ясно: ретро дискотека тази вечер няма да има!
Песните са в оригинални около 3-минутни версии. Няма място за импровизации, защото подложката свършва. По някой жив барабан накрая и това е. Добре поне, че Андерс си пее истински и красиво. Най-новата му песен "Lunatic (Girl)" е много хубава и носи оня дух на първите два-три албума на Modern Talking.
След първите 7 парчета, завършени с гадна версия на мегахита "Geronimo's Cadillac", Томас изпя класно легендарното "Love Is In The Air" на Джон Пол Йънг. А после дойде и най-истинският и брилянтен момент в този странен лайв. Акустичната 6-7- минутна част, в която само с "кухарка" на китариста и кристалния глас на Томас бяха представени "This Time", "Give Me Peace Оn Earth" и "You're My Heart, You're My Soul". За няколко минути саундът стана божествен и аплодисментите изригнаха.
Беше хубаво, ама за кратко. Втората част на концерта уж бе предвидена за танци, ама нещо не мина номерът. Пак бучащи подложки и отгоре сола като на Стив Вай и Марк Кинг от Level 42. За пълно полудяване дойде и нещото, озаглавено "Bandvorstellung", в което Андерс представяше всеки музикант в няколко думи, а той въртеше соло на инструмента си. Между седалките в залата започнаха да циркулират пушачи и търсачи на тоалетни. Хиляди телефони проверяваха фейсбуци и джиткаха есемеси. Време за убиване, докато се дочакат последните 6 мегахита на Modern Talking, изпраскани в полу-метъл версии.
И в този момент си казваш: "Защо бе, човече?". Имаш божествен глас, изглеждаш страхотно, легендарна диско звезда си. Вземи си един диджей да чегърта върху плочите, 3-4 диско мацки да танцуват, пусни светлините и ни разцепи със саунд и танци. Какви жицови сола и дръм-акробатики във вечни песни за танцуване?
Малко преди биса настъпи и една краткотрайна еуфория в концерта. Бях подготвен за нея, защото "No Face No Name No Number" е единственото парче на Modern Talking, което избива на кючек заради латино чака-раката в него. Краткотрайна радост за балканска аудитория. Знаем си нещата!
За бис - осъвременена и осъсипана версия на "You're My Heart, You're My Soul" с припева на "Billie Jean" на Джексън по средата!? И "Cheri Cheri Lady", за да помним Томас с добро от първата му поява у нас.
Измъквам се на първия припев, за да изпреваря навалицата. В "Двореца на културата" вече не мирише на пържен лук, но от бараката срещу билетния център се дере Весна Змиянац с "Йоргованите". Някакво ми е ... никакво!
През 1985 ми донесоха от Белград оригинална касета с първия албум на Modern Talking. След като си купих плочата на "Балкантон", реших да жертвам касетата и оползотворих лентата, записвайки си албума "Powerslave" на Iron Maiden отгоре.
Дали пък още тогава не съм бил предвидил докъде ще я докара Томас Андерс през 2016-та?
Сетлистът:
Atlantis Is Calling (S.O.S. For Love)
Why Do You Cry
Stay With Me
Lunatic (Girl)
You Can Win If You Want
China In Her Eyes
Geronimo's Cadillac
Love Is In The Air (John Paul Young cover)
This Time (Unplugged)
Give Me Peace On Earth (Unplugged)
You're My Heart, You're My Soul (Unplugged)
You Are Not Alone
In 100 Years
Juliet
Bandvorstellung
Win The Race
No Face No Name No Number
Sexy, Sexy Lover
Brother Louie
Бис:
You're My Heart, You're My Soul
Cheri Cheri Lady
Коментари