Траш метъл джем в Music Jam с Testament

Един от стожерите и основателите на траша - Testament, ни посети в приятно хладната вечер на 18 юни.

Калифорнийците нямат комерсиалния успех примерно на Slayer, Metallica или Anthrax, но са с култов статус сред откровените фенове на осемдесетарския метъл. Запазени марки на бандата са техничарската виртуозност и харизматичността на върлинестия вокалист Чък Били. Пред сравнително новия клуб Music Jam в сърцето на нашата столица още от късния следобед се забелязват нахъсани маниаци с ластични дънки, елечета с нашивки, патрондаши, шипове, моторни резачки...

Музикалната вакханалия започна с Terravore в 20.00 ч. Пред гигантско червено светещо лого, след кратко интро, преляло в парчето от последното EP "Lethal Vaccine", с огромен хъс, само за 35 минути, варненци показват, че само за четиригодишно съществуване са стигнали и дори минали нивото на доста по-дълго съществували родни формации. Момчетата с класическа олдскуул визия (ластици, бели кецове, вериги, тишърти на Megadeth, Asphyx, Testament) и продължават с "Hollow Point". Всеки трак е представян учтиво, на нас феновете, с лек "морски" акцент. С постановката, известна като "тройна китарна атака" идва и "Парчето за всички фенове на "Междузвездни войни" – "Starkiller". Следващото -  "Poltergeist", което е изсвирено за първи път на живо и е част от бъдещия албум, е с внушителна интерлюдия и два вокала. На огромната видеостена на сцената текат реклами за предстоящите събития в клуба. След осмия трак - перфектния "The Chicxulub Impactor" и аплодисменти от все още рехавата публика, се сбогуваме до скоро. Талазите напират и само за около 20 минути всичко е фул от разгорещени фенове.

Като по часовник, точно в 21.00 часа, връхлита величествено интро и пред черно-бялото класическо лого на бандата петимата излизат на сцената в целия си легендарен блясък. Днес  те са в състав: Чък Били - вокали, Ерик Петерсон – китара (Dragonlord, Old Man’s Child), Алекс Сколник – китара (Savatage, Metal Allegiance, Lamb Of God), Джийн Хоглан – барабани (Death, Dark Angel, Fear Factory, Old Man’s Child) и Стиви ди Джорджо – бас, познат още от Death, Sadus, Autopsy, Sebastian Bach, Iced Earth. Първият пирон от "Завета" е едноименната резачка от последния засега албум "Brotherhood Of The Snake" (2016). Настава поголовна сеч, която не спира до последната минута. Отново актуална тресня - "Pale King" (2016). Химновата мелодия "More Than Meets The Eye" от осмия албум "The Formation Of Damnation" (2008) прикова вниманието на всички хедбенгъри към сцената. Следва нещо от периода, когато в класическия спийд/траш на състава се долавяха леки дет метъл влияния и вълни – първите неща в "The Gathering" (1999) -  "D.N.R. (Do Not Resuscitate)", "Down For Life"... забавяне с "Eyes Of Wrath"... веднага скорост с "Legions Of The Dead"... залюлява ни груува от смутния период в началото на 90-те ("Low", 1994), когато доста банди се позагубиха в самотърсенето си, и някои се и самозагубиха. Testament не са сред тях.

През цялото време доста височкият Чък Били не спира да куфее със специфичната си дръжка на микрофона, която доста по американски свети в пурпурен цвят, а с нея певецът имитира, че свири на китара. Гордият помо (коренното индианско племе, населяващо Калифорния някога) не се спира. След тупалката "Stronghold" (2016), идва истинска мош-класика, и то каква - "Into The Pit" (1988). Фронтменът я представя с въпрос: "Готови ли сте да се върнете мно-о-о-го години назад? В годините на истинския траш метъл?". Разбира се, това и чакахме. Съркълпитът става безумен и масата от тела се връща десетилетия назад с една цел – да усети отдавна отминалите времена за пореден път. Техничната жица на Алекс Сколник, който визуално (къде случайно, къде нарочно) с боядисания си бял кичур прилича на Стивън Тайлър от Аеросмит, се раздава като за последно. Куфеене, летят перца, абе страшна работа. Петимата перфекционисти са като истинска машина. Рок-ен-ролът на "Electric Crown" ни връща в хеви времената на "The Ritual" (1992), тогава, когато, специализираните списания и предавания обръщаха огромно внимание на Testament. Още една "машина на времето" – "Disciples Of The Watch" (1988), клипирана с легендарни кадри едно време, когато се пълнеха залите, а сцената беше истинска и неподправена. Леко бързо, леко кратко и идва моментът за бис. В 21.22 ч. ни питат дали искаме още. ДА! Това е "Practice What You Preach" от най-силния период на бандата - 1989 година. Най-старите фенове на американците са във възторг, който прелива в "The New Order"(1988).

Това е последната стара и златна класика за тази вечер. Като за финал метълите забиват хард-кораджийското "The Formation Of Damnation" (2008)... и се случва доста атрактивен "Wall Of Death". Който не е запознат, още по-добре. В 22.15 ч. легендите затварят "кепенците" след бързо фото с феновете. Край! Сякаш дължината на този концерт ни е достатъчна,  но все пак можеше и ооооще съвсем малко. Това беше, само час и петнайсет минути. Минахме и без истини от първия албум на гостите - "The Legacy" (1987), събрал истинската им и най-ранна история, още от 1982 г.

След шоуто, провело се в легендарната паметна сграда на ВМРО и Македонския научен институт, всички фенове, желаещи снимки и автографи с кумирите си, ги получават.  Заедно с добрата новина, че точно преди трипа им по далечните ни земи, те са записали и почти завършили дванадесетия си албум.

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"