Tristania ми бяха доста любими преди 10 години. Tristania изкараха албуми като "Beyond The Veil" и "World Of Glass", с които категорично ни взеха акъла и дисковете им влязоха в колекциите ни. Но и Tristania вече не са тази група, този състав и тази тръпка.
Loud Festival започна снощи с щуращи се между павилионите за храна и бира хора, дългокоси агенти, които сноват напред-назад с пълни чаши, неопределимо зловещ вой с текста на "Walk" на Pantera (Пантера) откъм караоке палатката, докато един самолет напуска летището, понесъл тумба вероятно опулени пътници, взиращи се долу в чернеещото множество, събрано за двудневния метъл купон. Каварна отшумя, Loud Concerts пренесоха фестивала до летището в София и ни предлагат пореден интересен пакет от групи, който няма как да пропуснем.
Затова и гледаме Tristania в настоящия им състав, опитваме се да се абстрахираме от скучноватата музика, зяпайки сладката нова певица Марианджела Демуртас (Mariangela Demurtas) – италианка в норвежка група, докато бандата удря парчета от вече не съвсем кратката си дискография. Черпят ни с две от най-силните парчета от споменатия "World Of Glass", има щипка класика и малко по-нови песни и Tristania си тръгват, за да ни оставят на чара на още една страшно красива метъл певица.
Кристина Скабия (Christina Scabia) и Лакуна Койл (Lacuna Coil) набраха популярност най-вече с третия си албум "Comalies" и няма как да не чуем най-големия хит от него - "Heaven’s A Lie." Очаквам повече девойки пред сцената но дали заради хедлайнъра или заради полските блек-дет зверове Behemoth, които са следващи в афиша, готик мацките явно са предпочели да пропуснат събитието или се крият някъде по атракциите на Loud Festival. А може причината да е в Кристина (на снимката), но докато Lacuna Coil са на сцената, пред тях има солидна мъжка агитка, със забити в скачащата певица погледи.
И не бих могъл да виня някого.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари