Помня един от предишните концерти на Уайтснейк (Whitesnake) в София.
Дейвид Ковърдейл запява хит, публиката подема и пее охотно докрая. Той с удоволствие я оставя, като се намесва тук-таме на някоя по-ключова фраза, ухилен, пръскащ килограми чар, владетел на сцената. И щадящ гласните си струни.
Та имах представа какво да очаквам в зала "Арена Армеец" на 24 ноември. И си го получих, та и още колко отгоре! Какво очаквахме, смея да кажа, всички - след шест концерта на "Бялата змия" в България вече трябва да е пределно ясно.
Първо - всенародна любов. Отметнато - залата се пръскаше по шевовете, хора отвън продължаваха да питат "някой да има свободен билет". Дори само имената Уайтснейк и Дейвид Ковърдейл са достатъчни за това, а като добавим и вълшебната думичка "Пърпъл", положението става "олеле майко". Не е тайна, че Дийп Пърпъл се радват на особена, почти мистична почит в родината ни.
Така че концерт от турнето Purple Tour, с което Дейвид представя новия диск "The Purple Album" (2015) с кавъри на Пърпъл (писна ли ви вече?) от годините 1973 - 1975, когато вокалист на формацията е негова милост, просто няма как да не бъде събитие. Все пак "Burn" (1973), "Stormbringer" (1974) и "Come Taste Тhe Band" (1975) са емблематични албуми в историята на рока, жалони в жанра, така че какво по-хубаво да се завърнем към тях с леко по-различен прочит, но пък от оригиналния им изпълнител?
Второ - пропуски в звука в "Арена Армеец". Отметнато. Неприятно, но какво да се прави, така стоят нещата. Няма да се спирам повече на въпроса.
Трето - гласът на Дейвид не е "оня" глас на Дейвид. Отметнато, от години насам. Във високите се губи, но в ниските си стои здраво и се справя чудесно, за радост на целокупната публика.
Четвърто - железни музиканти. Отметнато. Страхотни музиканти! Невероятен Томи Олдридж на барабаните, през цялото време и особено с титаничното соло, както каза баща ми, както ги правеха едно време. Не че другите музиканти на сцената не заслужават споменаване, но за да не става четивото километрично, ще се огранича само отново да кажа - великолепен Томи Олдридж!
Пето и съвсем закономерно - хитове на корем. От Пърпъловите "Burn", "You Keep Оn Moving", "Mistreated" и, разбира се, "Soldier Оf Fortune" до Уайтснейковите "Is This Love", "Fool For Your Loving", "Here I Go Again", "Still Of The Night". И още, и още. Звучи като клише, но - какво повече може да желае човек?
Какво, наистина? Съдейки по хилядите гърла, които ревяха на любимите си песни в залата, по усмивките на лицата (и на музиканти, и на хората в публиката), по екзалтираното споделяне на впечатления след концерта - наистина нищо.
Мога да добавя - и трябва да добавя, ще е грехота да се изпусне подгряващата банда The Dead Daisies, своеобразна супергрупа от музиканти с внушителни биографии, която заби "по-твърдичко", ако позволите отново да се позова на представител на малко по-старото поколение, което преобладаваше в залата. Със сценично присъствие, страхотни музикантски умения и грабващи хард рок парчета (плюс два-три кавъра за цвят) момчетата си спечелиха немалко нови фенове. И то съвсем, съвсем заслужено. От първия блъсък на Марко Мендоса с баса - до оргазмения финален акорд на Дизи Рийд.
Отначало ми се искаше по-подробно да разгледам въпроса за звездите, легендите на музиката и времето, което си иска и си взима своето. После размислих и ми се ще да наблегна само на великолепната атмосфера в залата и удоволствието, което донесе този концерт на огромната част от публиката. Без декори, без допълнителна сценичност Дейвид и компания успяха да изнесат възхитителен спектакъл, който изпрати хората точно там, където искаха да отидат - някои назад във времето, други навътре в себе си, трети в споделената наслада от преживяването на любимата музика. "Песни, танци" и тонове положителни емоции, един рок вихър в сърцето на София, който русият чаровник с голямо его, но с обезоръжаващо сценично поведение дирижира професионално и умело, за да направи концерта точно това, което трябва да е - страхотно преживяване.
Съвсем като за истински легенди.
Снимки на Петя Митрева - в секцията "Галерия"
Коментари