Срещата ми с музиката на Уейн Хъси (Wayne Hussey) започва по-рано от очакваното.
По стечение на обстоятелствата в момента с него се намираме на една улица – аз съм си у нас, а той – в залата на столичния “Модерен театър”. Чувам саундчека и ставам все по-нетърпелив. След някакви си два часа започва концертът на една от иконите на готик рока – Уейн Хъси!
Излизам от вкъщи и след по-малко от минута съм пред залата. Срещам близки и далечни познати, с които обсъждаме предстоящия концерт и други важни теми. Всеки има свое виждане за това, което предстои да се случи в съботната вечер. Аз съм сигурен в едно – на сцената ще бъде не кой да е, а легендарният Уейн Хъси...и никой друг.
Акустичното шоу е организирано от "DerCircle", които за пореден път получават моите овации. За подобен промоутърски ход се изисква смелост и меломания, както и усещане за една по-специална мисия.
Влизам в залата и сядам в близост до сцената. Самото помещение е изключително уютно, но все още празно. Звучи диск с концептуално подбрана музика. Приятно е да чуеш Дейвид Боуи и Баухаус, някак си предразполагат за това, което предстои. Светлините загасват и след няколко минути на сцената е човекът, когото събралите се петдесетина души в залата очакваме – Уейн Хъси, лицето на Дъ Мишън (The Mission) и един от основателите на Дъ Систърс Ъф Мърси (The Sisters Of Mercy).
Без излишно суетене концертът започва. Уейн, облечен в елегантен костюм и носещ бутилка червено вино, сяда на високия стол и хваща акустичната китара, която стои пред него. Открива с "Beyond The Pale", една от песните, определящи звученето на Дъ Мишън. Кратко ръкопляскане, след което гостът ни предлага своя интерпретация на "Personal Jesus" (Депеш Мод). Следват още две песни, една от които е нова и непозната. Оказва се, че музикантът няма предварително установена програма, а импровизира на всеки от концертите си. Пита ни коя песен искаме да изсвири. Шах с пешката. Някой се провиква: “Grapes Of Wrath” - интересен избор, но Уейн я няма като текст пред себе си – споделя, че до момента никой не е искал да чуе точно нея. Усещането в залата е нетрадиционно - дистанцията между изпълнител и публика липсва. Чувствам се като с приятел, който свири на китара и с когото пием бира на някоя пейка в парка. Вторият инструмент на сцената е синтезатор "Yamaha", настроен да звучи като обикновено пиано. До края на вечерта Уейн ще редува тези два инструмента, разбира се, в съчетание с уникалния си дълбок, леко дрезгав глас.
Следва "Naked And Savage" от втория албум на Дъ Мишън, както и една от изненадите на вечерта – "Ashes To Ashes" на Дейвид Боуи, изпълнена на пианото. За нея Уейн сподели, че му се иска той да я бе написал. Отпива от бутилката с вино и ни поздравява за добрата реколта. Отново взима китарата и без колебание засвирва следващата песен, която предизвиква спонтанни аплодисменти – "A Night Like This" (Кюър). За пореден път пита какво искаме да ни изпълни. Човек от първия ред се провиква: “Mr. Pleasant”, песен на Кинкс, на която Дъ Мишън правят кавър в класическия си период. Фронтменът им не се колебае и засвирва няколко акорда, колкото да ни покаже, че наистина импровизира. Давам си сметка, че в творчеството на тази формация има не един или два кавъра. Очевидно Уейн обича да интерпретира чужда музика. В соловия му албум "Bare" преобладават преработките на чужди песни, представени по същия акустичен начин. "Like A Child Again" е едно от парчетата, което всички очакваме да чуем и Уейн ни го подарява на момента. Следва "Severina" и медли от няколко парчета, сред които "Wasteland", "Like A Hurricane" и "Lucky" на Рейдиохед. Уейн отново отпива глътка вино, сяда на пианото и засвирва "Unravel" на Бьорк - изключителна версия, която се надявам да чуя в предстоящия му албум. Предлага и още един кавър – "With Or Without You" на Боно и компания. Наближава краят на концерта и публиката иска да слуша авторска музика. Дъ Мишън са група с немалко известни песни и това ни бе напомнено със следващата – "Butterfly On A Wheel". Хъси отново хваща китарата и ни представя втора нова песен, която ми хвана ухото със силния си текст. Мога да предположа как се казва – "Nothing Left Between Us". Нататък са още две песни на Дъ Мишън, втората от които "Tower Of Strength" – песен, любима не само на мен, но и на голяма част от публиката, ако съдя по реакцията й.
След плахи опити за пеене от наша страна, Уейн ни пожелава приятна вечер и изчезва в мрака на кулисите. Разбира се, не го оставяме да си тръгне просто така. Всички ръкопляскаме бурно. В един момент си давам сметка, че бисът не е задължителен, както е на много други концерти. Трябва да си го заслужим. Пляскам още по-здраво. Уейн излиза и с намигване ни доверява, че заради нас не може да гледа мача Германия-Уругвай от полуфиналите на Световното първенство по футбол. Голяма работа, след като Англия са аут. Съгласява се. Предлага ни кавър на Ти-Рекс – "The Slider". Звучи добре. Някои помним глемърския му проект, наречен The Metal Gurus, в който Дъ Мишън се бяха превъплътили преди 20 години – нацапани с грим свиреха песни на Суит, Ти-Рекс, Рокси Мюзик и други величия на глем рока от 70-е. Очакваме още от истинския Дъ Мишън – Уейн знае това. Следват "Garden Of Delight", "Crystal Ocean" и "Dancing Barefoot", оригинално изпълнявана от Пати Смит. Благодари ни и се прибира, този път без да се върне.
Ние също му благодарим.
Не чухме нищо на Дъ Систърс Ъф Мърси. Причината за това е проста - въпреки че е автор на голяма част от ранните им парчета, Уейн не пее в нито едно от тях.
Няколко минути след края на концерта се срещам със звездата на вечерта. Очаквано земен човек, който не отказва да се снима с малцината останали фенове и да се разпише на кой каквото е донесъл.
Стискам му ръката и се отправям към близкия бар, където предстои веселба...
Коментари