Втори ден на Exit 2011.
Нови очаквания и нови имена. Пред главната сцена има достатъчно място за танцуване и за дишане, за разлика от вчера.
Към 21.00 на нея се качва белградската психаделична рок група Petrol. Не ни трябва много време, за да разберем защо след четири участия на този фестивал в крайна сметка се озовават именно на най-важното място. Настъпило е времето да бъдат чути от повече хора, защото музикантите определено си заслужават. Макар и без бас, триото грабва с плътния звук, настъпателните барабани, непретенциозните отвлечени рифове и лиричните включвания на вокала. Пост-рок звученето на сърбите е координирано, плавно и въздействащо. Завършен звук, който ни оставя доволни и зарибени. Вече сме станали фенове на бандата, а това е резултатът на всеки успешен гиг.
Малко след 22.00 ч. на сцената, която вече е окупирана от публика, излизат успешните инди изпълнители от Едитърс (Editors). Британците ни показват типичния за представителите на Острова дух - дъждовен, мелодичен и красив. Напомня на групи като Coldplay, Echo & The Bunnyman и Елбоу (Еlbow). Ние обaче не изчакваме края и се втурваме към Fusion сцената, за да видим Femi Kuti & The Positive Force. Афробийтът бързо ни печели, като и ни повлича по собствените си танцувални ритми. Смесицата от джаз, фънк и традиционни африкански елементи пленява с позитивния си заряд и времето минава в танци без да го усетим. Ето че вече е станало малко след полунощ и е време да се настроим на друга вълна. Легендите на електронната музика Ъндъруърлд (Underworld) ще се появат на денс арената. За да стигнем дотам обаче трябва да си преправим път през потоците човешки тела, впити едно в друго и движещи се единствено под силата на натиска.
Междувременно на главната сцена гастролира поредната "врло актуелна звезда" на британския грайм - М.I.A. (чете се Мая). Честно казано, от дизейнерката, продуцентката, композиторката и певицата Матанги Мая Алурпрагасам очакваме повече, отколкото получаваме. Изрусена и облечена в бляскаво горнище от анцунг, тя стреля по нас с лаещи речетативи и бързо успява да ни прогони. Преди това все пак виждаме как фотографите от пита биват качени на сцената, за да "блицкат" колкото може повече по време на второто парче.
След около 40 минути се добираме до място на трибуната пред сцената с цената на много пот и нерви. Ако някога си правите среща пред сцената на концерт на Ъндъруърлд (на снимката), да знаете, че няма шанс тя да се случи. Концертът на англичаните притежава онази въздействаща енергия на добрата електронната музика, която те изпраща право във висините, където сред облаци дим и светлина потъваш в друг свят - мек, топъл и съблазнителен. Чуваме "Born Sleepy" и парчета от последния албум - "Barking". Ъндъруърлд са такива, каквито очакваме да бъдат. А именно - велики и пленителни. Оставаме задъхани още доста време, поне докато димът не се разпръсне над сцената, и не разбуди съня, в който сме родени. Време е да вървим. И отново си проправяме път през тълпата. Но този път без излишни нерви.
Защото сме чули на живо живите легенди на електронния саунд.
Снимки на Яна Пункина - в секцията "Галерии"
Коментари