Upyr и Obsidian Sea срещу черната събота

Петъкът, който се сля тотално с четвъртъка и, както се оказва, ще прелее в събота, която ще бъде почернена безпощадно, е денят на един отдавна чакан концерт.

Награждавам тялото си само с 3-4 часа сън и ще искам от него малко преди полунощ да се занесе до мястото на сбирката в София. Концертът October Ritual в клуб Jet Rock на 4 октомври не е за всеки. Там ще бъде изпълнен ъндърграунд ритуал, който - общо казано - ще звучи така: тежко, по-тежко, най-тежко.

Вечерта се подгрява с новия албум на Sarke, озаглавен "Aruagint" (олстар група от Норвегия с реване от Nocturno Culto от Darkthrone!- б.,а.) . Така към 21.30 ч. маската на сърдит изгнаник е налице и без страх от мрака и предстоящите съдбовни спиритуални практики се гмуркам в студената прегръдка на циментената столица, за да стигна до клуба.

Два кавъра - по един от всяка банда, ще очертаят добре посоката, в която текат енергиите на вечерта. Едноименната на Black Sabbath (от албума "Black Sabbath" (1970) от Upyr и "Dying Inside" на Saint Vitus (от "Born Too Late" (1986) от Obsidian Sea.

Jet Rock е с приглушени светлини, свещи тлеят по баровете и масите, сто чифта очи втренчено зяпат към сцената, докато чакат появата на първата банда. Тъмни сенки я полазват, Upyr започват. Бавна, тежка дуум вълна се разлива върху ни. Шведска дет метъл линия върви в техния дуум, обгърнат с блекарска първичност. Егати колко яко влиза Боро с подходящото настроение и тотално перфектни вокали - наситени с емоция и сякаш раздиращи целия му гръден кош, докато излязат и се ударят в таванa над тъмната малка сцена. Яздим мъртъв черен кон в бавен тръст. Очите са затворени, духът блуждае, процежда се като дим и търси тъмен ъгъл да се спотаи, докато има шанс да избяга от тленното тяло докато може, макар и само за миг. Една, две, три песни… нямат много – проектът е съвсем нов, проектът е оригинален и има нещо много специално в начина, по който звучи - има душа, това не е просто музика, както казва и Боро: "За всички, които тази вечер са дошли за нещо повече от това само да слушат метъл". И, макар да няма никой случаен, който да се оглежда и да пита: "Е, кое е това другото?", Боро споменава "То от плаката става ясно…". Чувството за обреченост, което вече ни е стиснало в хладната си сурова прегръдка, получава своето продължение – Upyr ще забият песента "Black Sabbath". Камбаните отекват и вече се клатим в "diabolus in musica" транса на вечната седемдесетарската класика.

Част втора е завръщане в миналото с Obsidian Sea. Те са по-друг дуум, те са по-често на сцената от Upyr и вече имат зарибени последователи, които пеят с тях на парчетата от дебютния им и засега единствен албума "Between Two Deserts". След 4-5 пени обявяват кавъра на "Dying Inside" с думите: "Една песен, която сигурно ви е омръзнала". Е, хубава работа, тя 20 години не ни омръзна, та сега ли точно? Няма как, какво като сте ни я свирили на поне три  концерта. Искаме пак. Всеобщото мнение е, че я изкарват точно като оригинала. Похвално. Антон (вокал, китара) се старае на макс да се доближи до артистичното изпълнение на емблематичния фронтмен на Saint Vitus и The Obsessed Robert Scott "Wino" Weinrich, а ние вием долу като вълци към пълнолуние… И понеже ги посрещаме съвсем както си трябва, ще има "още една - чисто нова, песен, която е специалното от нас тази вечер!".

Хубаво е да видиш пламъка в очите, живеца и духа на нещо, създадено с мерак. Има го през цялото време и от двете страни.

Не е изключено всичко това да е халюцинация от мъртвешките заклинания, които се произведоха тогава там… Обаче Upyr и Obsidian Sea без никакво съмнение са две от младите банди, които носят факела на надежда за родната сцена. И, ако повече групари не бяха адски ангажирани в петък вечерта, и бяха минали да подкрепят събитието - ей така за идеята, може би по другояче щеше да изглежда нашата, родната сцена. По принцип.

Дано това да беше началото на промяната…