Страхотна нощ преживя красивият дунавски град Видин на 30 юни срещу 1 юли.
За първи път традицията "Джулай Морнинг" беше отбелязана толкова мащабно и масово. Ентусиазмът на двама собственици на каравани (Румен Борисов и Красимир Атанасов – Джони) и наистина сериозната подкрепа на общината победиха колебливото време, като подариха истински рок спектакъл на около 600 видинчани в делничната нощ.
Събитието не започна никак гладко в утрото на последния ден на юни. Силен дъжд се изля на две порции, после започна дяволско редуване на 15-минутни атмосферни промени в цикъл - дъжд, вятър, слънце. И така до вечерта. Обстановката в града обаче беше хипи отвсякъде. Местните радиа "Скай" и "Видин" отразяваха обширно деня, а във Фейсбук вреше и кипеше.
Всъщност Фейсбук беше единственото място, което за две седмици успя да събере хората за проявата. До последно там бяха потвърдили, че ще присъстват малко над 600 души (и около 400 колебаещи се) и точно толкова започнаха да прииждат след 18 часа, въоръжени с чадъри и решени твърдо да се преборят с епизодичния дъждец.
Красивата, чисто нова сцена, беше готова още от предния ден. Всички ѝ се радваха сърдечно, защото изглежда супер и за първи път в историята на града е изградена от частни лица. Наистина звучи леко невероятно - модерна сцена за рок концерти и други прояви в един доста обезлюден в последните години северозападен град.
При старта на саундчека, първото, което направи адски приятно впечатление, беше прекрасният звук, постигнат с личната озвучителна апаратура и огромния опит на диджея с 30-годишен стаж Пепи Димчев.
Точно в 20.30 часа, водещият и един от инициаторите на проявата – Васил Громков – VaGro, приветства видинчани, благодари на Фейсбук, че ги е събрал в очакване на юлския изгрев до крепостта "Баба Вида". После благодари и на Румен и Джони за упоритостта, а на хората от екипа на кмета Румен Видов, за себераздаването. (Знам, не е за вярване, но хора на ръководни длъжности в градската управа стоварваха маси и ги забърсваха от прах цял ден, а други координираха екипи за доставка на всичко необходимо - балатуми, найлони за техниката, подиуми, превозни средства и какво ли още не!).
В July Morning Night – Видин 2011, участваха точно три и половина рок формации. Три и половина, защото учениците, които забиха първи за около 10-12 минути, бяха една от най-странните и весели рок случки в живота на града. Всъщност те са пънкари и до предния ден са се казвали Станиоли, но след като водещият им обясни, че такава българска група вече съществува, момчетата смениха името на Пънкарен дискомфорт специално за случая.
Техен идеен вдъхновител е Бичето и неговото брутално творчество. В репертоара си имаха само две песни и един инструментал (на Exploited), а часове допреди проявата си нямаха и басист. Все пак намериха такъв, но решиха, че ще е по-добре той да си репетира вкъщи, отделно от останалите, и да се сработят чак на сцената. Безспорно новаторски подход на музициране. Пънкарен дискомфорт подготвяха и нова песен, но без текст, макар и да не се разбра дали я изпълниха изобщо. Това, с което спечелиха публиката завинаги, беше откровеното им признание, че нито един от тях не умее да свири. (Всъщност барабанистът им за първи път сядаше на професионални барабани и заяви, че не е чувал за "каса" и няма да ползва такова нещо. В тавана, на който репетират, ударните са поставени на едно детско самосвалче и укрепени с тухли.) Хората на Видин обаче оцениха нечовешкия ентусиазъм на момчетата и ги подкрепиха тотално. А настроението се покачи на макс още в самото начало на проявата.
Втори се появиха първите гости за вечерта – музикантите от монтанската група Burn With Me. Тези 17-18 годишни момчета са толкова надъхани и готини, че просто заразяват. Звучат сработено и най-важното - супермодерно. Няма и как да е иначе, защото около 40-минутният им репертоар включва парчета на The Offspring, Story Of The Year, Nickelback, Avenged Sevenfold, Bullet For My Valentine, Фуу Файтърс (Foo Fighters) и други формации с подобен актуален саунд.
Бандата вече има изчистен стил, старателно подбрана визия (нещо между Franz Ferdinand и Грейн Дей (Green Day). Вокалистът на групата – Кристиян, пее свежо и разбираемо на английски, а всички останали (Никола, Росен, Калин и Теодор) свирят като музиканти с 20-годишен стаж поне. Огромно "браво" за гостите от Монтана. Те просто са готови за софийските клубове и за тях най-доброто предстои. Младите и старите видински рокаджии аплодираха момчетата и дори пожелаха да ги видят пак на концертна изява в града скоро.
След кратка пауза, оцветена с вечни рок класики от хипи ерата, подбрани от VaGro, на сцената бяха поканени местните любимци – дуо Smile. Кирил Василев и Росен Вълчев, известни на града просто като Киро и Кокала, седнаха удобно в столове под бурни аплодисменти и забиха първата част на акустичното си шоу с безумна лекота. Те свирят много и имат чудовищен репертоар с луди импровизации. Росен постоянно е в диалог с публиката, свири се и по желания, изобщо пълен купон. Киро и Кокала сливат в едно тотално различни стилове и просто се забавляват. От Антонио Бандерас до Гари Мур и от Лили Иванова до кавъри на сръбската група Рибля чорба (Riblja Corba). Ако им подаваш бира отвреме-навреме, могат да останат на сцената и 7-8 часа, а дори и повече. Акустичен джубокс. Нямат равни.
Хедлайнъри бяха доста актуалните в столичните клубове към днешна дата Rare Breed. Както вече обърнахме внимание, по-голямата част от тях са членове на рок групата Fallen Angels, започнала изцяло като видинска формация и след солидна трансформация, запазила своята активност. Единствено басистът Сашо не е от северозападния град в "рядката порода". Иначе, Станчо – вокали, Явор – китара и Росен (Смити) – ударни, са добре познати и обичани имена във Видин. Първоначалната идея беше те да се представят само с акустичното си шоу, но в дните преди видинския Джулай все пак се взе решение да забият в два сета като първата част да си е истински ураганен хеви метъл, а след полунощ да се мине на ънплъгд. Така и стана. Rare Breed заковаха всичко живо с високата си класа. Безспорно има значение да концертираш активно на клубно ниво в София. Звучат брилянтно, а гласът на Стан е все по-размазващо добър.
Над три часа живо участие на Rare Breed в двете им части на сцената (между тях отново имаше включване на дуото Smile, откарало и има-няма 50-минути бисове) и то в такова умопомрачително темпо, че свят ти се завива. От Black Sabbath до Pink Floyd, и от Депеш Мод (Depeche Mode) до Ким Уайлд, изпипан и смазващо аранжиран сетлист с отработено сценично присъствие на много качествена рок група. Отделно от това китаристът Явор Деспотов буквално се раздаде, настройвайки звука на абсолютно всички участници в проявата и то по възможно най-бързия и качествен начин.
Rare Breed са страшна група и ако сте ги пропуснали в някой столичен клуб, поправете този пропуск незабавно.
Лекият дъждец цяла нощ караше организаторите да си играят на котка и мишка с него, а публиката издържа наистина по видински и около 100-150 души от най-лудите по идеята дочакаха едно наистина красиво слънце, борещо се с облаците над голямата река. Мисията беше изпълнена!
Видин преживя една незабравима рок нощ до стените на легендарната крепост. От побелели бивши хипари, до малки хлапета, всички се радваха от сърце. Напук на променливото време, делничната нощ и нелекия северозападен живот.
Догодина пак: обещано!
Коментари