Виждаме музиката

Човекът може да вижда звука, посочи изследване, което разбива досегашните постулати на традиционната невронаука, че зрението фиксира образите, а слухът – звуците, без двете да се пресичат.

Визуалната система преработва звуците и помага на хората да ги виждат, според учените, ръководени от Паскал Барон от университета „Пол Себастие” в Тулуза, Франция. Трудът е публикуван в сп. “BMC Neuroscience”.

Основна теза в него е, че мозъкът е в състояние да използва звука, за да вижда, и светлината, за чува, ако му се наложи.

Екипът дресирал маймуни да локализират светлина, проблеснала от екран. Когато била силна, животните я разпознавали мигновено, когато лъчите били слаби и замъглени, им трябвало повече време. Ако обаче мътната светлина издавала и слаб звук, маймуните веднага я намирали. Което, всъщност, се оказвало много по-бързо, в сравнение с обяснението на досегашната теория.

При записа на 49 неврона, които отговарят за най-ранните етапи на зрителното възприятие, се наблюдавала активност, отговаряща за своевременните реакции. Тоест – невроните реагират при саунд все едно светлината е по-силна от реалната, със скорост, можеща да бъде обяснена само от съществуването на пряка връзка между зрителните и слуховите региони на мозъка. Това твърди друг от изследователите – Йе Уанг, от университета в Хюстън, Тексас.

„Изследването представя първите доказателства, че сензорна клетка е в състояние да обработи различни сетивни сигнали”, казва Паскал Барон, открил конкурентната анатомична връзка през 2002.

Първичната зрителна система може да се активизира и от докосване: вероятно да ни помогне да смачкаме онзи комар там, преди да ни е смукнал, отбелязва изследването.