Както и в "реалната действителност", поредната революция е победена.
Може би защото е загубила мистериозния си лидер. Йосип Ротски (да не се бърка с Йосиф Бродски или Йозеф Рот), музикалният герой от барикадите, е принуден да бяга, поставяйки на карта съдбата на много други Йосифовци. Службите за сигурност на режима са по петите му, но това е само част от проблема. Има и неподходяща любов, с която трябва да се справи, и банкова тайна, която да пребори. Затворнически опит и по неволя проведен атентат – при това успешно. Както и разум и забрава, смях и мрак, студ и ад, ирония и болка. Последното скривалище, откъдето е позволено да се дирижира нощния ефир. А дали наистина е последното?…
"Радио Нощ" (издателство "Парадокс", превод от украински Албена Стаменова) е най-драматичната и в същото време най-лиричната творба на Юрий Андрухович. Пространство, където приключенския роман среща фентъзито, а Дейвид Боуи – средновековни бардове. 416 страници.
Автор на корицата е Никол Дечева, като е използвана картината "Почивка по време на бягството в Египет" на Влод Костирко.
Юрий Андрухович е роден в Ивано-Франкивск, Украйна, на 13 март 1960 година. Поет, писател, преводач, музикант, той започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика Бу-Ба-Бу (бурлеска-балаган-буфонада). В тази весела "троица" Андрухович получава ролята на Партиарх (другите двама са съответно Прокурист и Ковчежник), която по-късно става негова запазена марка. Автор е на 6 стихосбирки и 8 романа; големият му пробив е с "Московиада" (1993), която го превръща в институция в родната му Украйна и в лицето на новата украинска литература пред света, издаден у нас през 2009 г. от "Парадокс".
Бунтар, превърнал се в законодател, Андрухович вече четири десетилетия неуморно твори във всички сфери на литературната дейност. Редактира сп. "Четвер" и "Енциклопедия на съвременната украинска литература". Превежда от английски, немски, полски и руски - безразборно - от Шекспир до Керуак, от Райнер-Мария Рилке и Бруно Шулц до Пастернак и Манделщам. Издава музикални албуми ("Андрухоид"), работи за киното и театъра и в целия този творчески световъртеж успява да защити и докторат (за видния украински модернист Богдан-Игор Антонич).
Носител е на Хердерова награда за литература - Австрия (2001), награда за мир "Ерих Мария Ремарк" (2005), Литературната награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство (2006), награда на Централна Европа "Ангелус" (2006), награда "Хана Аренд" (2014), медал "Гьоте" (2016) за "изключителен принос към немския език и към международните културни отношения", международната литературна награда "Виленица" (Словения, 2017), награда "Хайнрих Хайне" (2022) и др.
Творчеството на Юрий Андрухович е добре познато на българския читател. Неговите преводи на български са удостоени с престижни награди. С поетичната антология "Писма до Украйна" Албена Стаменова получава Националната награда "Христо Г. Данов", а Наградата за най-добър художествен превод на Съюза на преводачите в България ѝ е присъдена за романа "Любовниците на Юстиция" (и двете за 2020 г.).
Същата награда на Съюза на преводачите получава и романът "Дванайсетте обръча" в превод на Албена Стаменова и Райна Камберова (2012).
Коментари