Високо, високо, високо! ФСБ Симфони

"Някои неща стават рядко, траят кратко и струват скъпо". Това каза Румен Бояджиев по време на запомнящия се спектакъл, който ФСБ изнесоха в зала 1 на НДК.

И бе напълно прав. Формацията не е от групите, които досаждат с присъствието си – напротив, техните изяви се случват рядко и това ги прави специални. Шоуто продължи два часа – доста време за стандартен концерт, но не достатъчно, за да обхване всички парчета на легендарната банда, които заслужават да бъдат изсвирени. Дали цените на билетите бяха високи, ще кажат тези, които платиха между 30 и 60 лева за тях. Едно обаче е сигурно: това събитие бе скъпо по един друг начин, който хората в препълнената зала 1 усетиха снощи.

След триумфа от миналата година, това бе вторият концерт на ФСБ с участието на Пловдивската филхармония под диригентството на Григор Паликаров. Както самите групари споделиха, това е сбъдната мечта за тях. Музиката на най-добрата българска арт рок банда (доколкото изобщо имат конкуренция на родната ни сцена) предразполага към написването на класически партитури и резултатът като цяло бе впечатляващ. Концертът започна с инструменталната композиция "Картини", която сякаш е писана за симфоничен оркестър. Чак след нейния финал на сцената излязоха Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев, за да оберат бурните аплодисменти на публиката. Последваха няколко от класическите парчета на групата, които в комбинация с оркестъра създадоха почти интимна атмосфера в залата. Дори, по моето скромно мнение, на места стандартните китара, бас и барабани бяха напълно излишни. Много се зарадвах на инструментала "Пробуждане" от най-добрия прогресив рок албум, създаван в България – ФСБ II. Мнението не е само мое, а и на доста меломани по света, които винаги ме питат мога ли да им намеря точно този албум на тава. От него чухме още "Песен", изпълнена от Константин Цеков и Иван Лечев. Добре е да се знае, че по времето на албума Лечев все още не е в състава на групата. 

Във втората, по-енергична част на концерта "ФСБ Симфони", към множеството музиканти на сцената се присъединиха още певиците от ансамбъл Тракия, а малко след тях и трима гайдари. Нямаше място за повече хора. Чухме хитовете "Няма как", "Пъпеш" (в която Косьо Цеков разсвири акордеона си) и "Високо" (която по стечение на обстоятелствата, а именно бурни аплодисменти и спонтанни викове "Ура!" след края на концерта, чухме два пъти). За изненада на повечето хора в залата, ФСБ ни спестиха най-популярния кавър в историята на българската (а всъщност италианска) музика – "След десет години" не беше в сет листа.

Ще се вслушам в текста на последната песен и ще подмина няколкото дребни неща, без които концертът можеше да бъде дори още по-добър. Снимки на Мартин Цанков - в секция "Галерии".