20 юни (събота) – прекрасен ден за грешници!
Особено пък зa тези, които се отправят към Wrong Fest 2015. Лятно следобедно жежко време за бири и разтърсваща музика, а ние се лангъркаме в маршрутка от София към "грешната" поляна на с.Войнеговци. Шофьорът ни е бесен – след по малко от половин час вече сме щастливи, че сме вън от турбовозилото и че крачим по пътеката след хората - към музиката зад оградите.
Вътре сме. При това с череши и вода, пък ни сплашиха, че ще конфискуват всичко що се пие и яде. Поляна голяма – няколко бара, 3 големи шатри с маси и пейки на сянка, хамаци и доволно размазани хора в тях, под тях, наоколо по тревата. На сцената се вихрят някакви типове, може би сърбите от Тona, защото Тhe Flying Detachment, които са първи в програмата за днес, ги изпуснахме. Но това сега е без значение, защото имаме къща да строим – 5-годишната ми ветеранска синя палатка (от "Кауфланд", разбира се!), която е преживяла няколко планински бури, много вятър по плажовете и все още е сред живите си събратя.
Да, фестивалът има и кемп-част, която съвсем не е малка. Десетки разнообразни палатки оцветяват пространството от поляната най-отзад, зад три спретнати химическки тоалетни + ниска "чешма" до тях. Всичко си имаме! А отпред – енергични спортяги играят волейбол на мрежа. Да отидеш на Грешен метъл-рок фест и да цъкаш волейболче, големи ентусиасти!
Ние пък се замеряме с окосена трева и правим възглавници под палатката от останалата част. Чудна къща вдигнахме, айде да заБИРИм вече! Скоро не съм се редила на опашка за бира, дълга 24 души, но пък минаваме бързо, музиката е яка – вече слушаме дъртия рок-ен-рол на нашите Мarouders Inc. И слънцето ме принуждава да се излегна някъде около сцената – защото да ти пече по тялото, да пиеш бира на поляна и то пред сцената на Wrong Fest си е бохемско блаженство! А хора и кучета те прескачат и заобикалят захилени и красиви. Да, бе – много чаровни лица се въртят и преплитат. Явно всички сме щастливи и с бири!
18.40 е часът, а земята под гърба ми вибрира от инструменталния рок на гърците Tuber. Брей, не съм ги слушала преди, ама хич не са за подминаване. Заслужават да им се порадваш изправен на крака. Нежността и разрушителната сила са в меланхолична музикална симбиоза, която мен ме кара да туптя по-чувствено и със затворени очи. И все пак айде, Planet Оf Zeus, къде сте, не издържам вече?! И една бира по-късно те вече са пред мен. Пред всички нас, грешниците на най-правилното съботно място.
Planet Оf Zeus, драги ми ценители на техния стоунър рок, забиват с "Leftovers", a погото се завихря със скоростта на ураган. Цял ден това чакам и не съм единствена. А гласът на вокалиста е толкова похотливо дрезгав, че няма как да го забравиш. Коси хвърчат навсякъде, даже и тези, които нямат - пак се мятат!
Сред изсвиреното засичам "Stab Me", "Woke Up Dead", "Eat Me Alive", "Smoke Weed" и "Мacho Libre". Взривяват ни, мен лично за първи път днес! Прослушах ги, когато излезе лайн-ъп-а за феста и се очаровах. А на живо са ужасяващо магнетични! Знаят как се прави мощен рок, момчетата. Кефят се на публиката си, скачат и се разцепват заедно с нея. И удоволствието от това се вижда по лицата им, чувства се в тежките китарни рифове, звучи силно и дрезгаво от устата на Babis Papanikolaou. Aма си тръгват, напускат ни, макар да не ги пускаме! Явно поради наличието на много банди програмата се спазва точно, няма бисове… И малко страдам… Благодарят ни, че сме толкова прекрасни с думите: "You are the soul, you are the concert, you are Planet Оf Zeus!"
Смазана съм, искам вода и бира и мента и спрайт и джин и бира и … Всичко ще изпия!
И заваля - като по поръчка, след потната своеобразно заформена вихрушка! Не съм и мечтала за по-хубав финал на гръцките титани. Ами палатката ни, милата, ще прогизне. И ние ще се удавим вътре в нея. Поне ще ни е уютно и ще умрем заедно. Дано не вали много обаче. Обличам си якето и познайте – спира да вали. Идеално – ще оживеем през нощта.
На сцената се качват нашите обичани Амационерите. Но уви, след мощното избухване на Planet of Zeus, не се вписват. Не са за тук, не са за сега. Звучат сладникаво и нежно и плахо и романтично наивно и ще се разплача… Трябваше да са в началото или непосредствено преди гръцките легенди или за финал или и аз не знам. Но знам, че жанрово са аутсайдери за този ден от феста, в този час. Сори, Анимационерите, яки сте, ама не винаги, и аз сега го разбирам. И пак дъжд. Този път по-учестено, с по-тежки капки. И е леко студено, защото Анимаионерите не греят. Разочарована съм, ама си мисля за Planet Оf Zeus и симпатичното оголено теме на вокалиста, точно пред къдриците му, които вихреше безумно страстно! Ах, и гласът му… И невероятно съвършената физиономия на басиста с жълтата тениска, който прилича леко на Робърт Дауни Джуниър и не отстъпва по бясно мятане на къдрици… Какво ти разочарование, суперяко ми е!
А на сцената вече са хедлайнърите за вечерта – Valley of The Sun. Стоунърите от Синсинати,Охайо – мощно трио в най-истинския смисъл на словосъчетанието. Те изгарят от енергия, не престават да скачат и да си "счупват" телата по сцената. Дори и барабанистът не изглежда седящ. Те са вихър от гняв, агресия, любов, възхищение, меланхолия, еуфория. Безпощадно силен стоунър рок, който те блъска в гърдите и те кара да се биеш с музиката, да правиш страстно любов с нея, да я мразиш и обичаш едновременно. Води те до лудост, от която искаш още и още, и по-бързо и по-шумно и по-мръсно и по-стоунър. А басистът с коса под раменете – рижава и на ситни къдрици, какво да кажа за него?! И гол до кръста и с китара, която не спира да обича – скачащ по сцената, легнал на сцената, изправен на оградата пред нас … Това е любов! Застава пред мен, докосвам косата му и бялото му лице, изцежда и последната останала ми енергия с поглед … Прави го и с останалите десетина девойки, които се скупчваме около него. Някак първично животинско е - скача от сцената на педя разстояние от ума ми. Не знам къде съм, аз ли съм все още ?!… Да, това е любов! И свирят любимата ми "Maya".
А Kottarashky & The Rain Dogs са блестящ и магичен епилог на вечерта. Тях винаги ги слушам с удоволствие и се пързалям и се разтопявам като кубче лед по … Тях ги обожавам и толкоз! След тях музиката спря. Питахме се защо, няма ли да звучат грешни парчета цяла нощ? Не. Но никой не знаеше причината. Е, ние си седим върху едно мръсно вече яке, насред дъждовната земя, по тениски и с голи крака. Изпушихме си главите, изпихме си душите, изпяхме си еуфорията и се прибрахме на мокро в палатката да се открием някъде след съня. Хубаво е и ухае на зелена трева. Няма звезди, поне не на небето.
Wrong Fest, ден 1 – оцеляхме с кеф!
Събуждам се. Гърбът ме боли, май земята под палатката вече не етолкова равна, колкото беше вчера през деня. Трябва да е 21 юни, неделя – ден 2 от Wrong Fest 2015. Не знам колко е часът, не знам къде ми е телефонът, не знам къде са ми очилата, не знам защо не спира да вали навън и защо, по дяволите вали, и вътре?! В ъглите на палатката ни има локвички. Покривът ни тече, а той спи. Поне не хърка. Студено е. Лягам си. Не че съм ставала. Заспивам пак.
Отново не знам колко е часът, но не спира да вали, той не спира да спи, а аз не мога повече. Рязко се протягам, събуждам го. Какво ще правим? Вали и не спира, и плуваме в собствения си дом, и няма музика и… Тоалетна, цигара, вода, череши, цигара, череши… И четем Вонегът, докато не спре да вали… "Това бе по време, когато населението на Земята бе достигнало седемнайсет милиарда човешки същества. Така че Световното правителство бе започнало двустранна атака срещу пренаселването. От една страна насърчаваше етичните самоубийства, което означаваше да отидеш в най-близката Приемна за етични самоубийства и да поискаш стюардесата да те убие безболезнено. От друга страна задължаваше всички да взимат контрацептиви. Етичните хапчета за контрол на раждаемостта всъщност правеха хората безчувствени от кръста надолу. Повечето мъже казваха, че чувстват долната си половина като парче съдено желязо или дървено блокче. Повечето жени казваха, че чувстват долната си половина като мокър памук или вкисната бира. Хапчетата бях етични, защото не нарушаваха човешката детеродна способност, което би било неестествено и неморално. Хапчетата просто лишаваха секса от всякакво удоволствие. По такъв начин моралът и науката вървяха ръка за ръка".
Заливаме се от смях, четем на глас и звукът от дъжда по палатката е чудесен фон за сутрин с Вонегът в с. Войнеговци.
А, май спря да вали. Бързо събирай мокри чували и шалтета, тоалетната хартия, взе ли я? Отново се лангъркаме в маршрутката, но е хубаво и сухо, и топло. А той не спира да бълва нелепости. Ще се побъркам! Ама ми харесва. И не сме болни, поне не повече от преди.
Програмата закъснява с 1 час, ние – с 3. Ама сме тук, а на сцената са нашите момчета от Hayes & Y. Алтърнатив инди рок от родната земя, никак не е зле. Пече слънце, пълно е с хора – много повече от вчера и играем хек в ритъм с музиката. Докато не се появяват Popa Sapka – румънците с най-чаровно пънк-ска-балканско звучене. Няма начин да не започнеш да скачаш в ритъм, музиката им е неустоима. Вокалистът си има и акордеон, с който извива магични фолклорни хармонии. Весела пънкария до шия! Пого, дълги коси във въздуха, сърбящи от пляскане ръце, еуфорични викове. Пот и радост до безобразие! Пеем "Хубава си, моя горо" заедно всички и се възхищаваме от енергията на ведрите румънци. Големи маниаци са!
След кратка пауза и утолена жажда на сцената изскачат Babyface Clan . Знаете – Насо, Иво, Боби и Даката. От белите ръкавици на фронтмена ме побиват тръпки. От некоординираните му движения, подскоци и съблазнителни танци по сцената – също.
- Големи салдури са, нали? – заговаря ме някакъв опиянен тип до мен.
- Страшни са, ама не са за мен, не и след Popa Sapka.
- E, те и да са за теб, той Насо си има гадже.
Какво да кажа за Babyface Clan – настроението ми бавно се изпарява докато ги слушам и пак започва да става студено. Музиката е най-мощната акумулираща печка, с която съм се сблъсквала. Само дето не винаги работи както трябва. Ама ме сгрява идеята за Truckfighters след броени минути. За първи първи път в България и то сред полята край София. Невероятно!
От Швеция са, правят пустинен прогресив рок, вдъхновен от групи като Queens Of The Stone Age и Kyuss, a самият Josh Homme казва за тях, че са най-добрата банда, съществувала някога.
Mr. Dango - китара
Mr. Ozo - вокал и бас
Mr. Enzo - барабани
Великите Truckfighters, повелители на пустинните звуци! Музиката им съчетава психедeлични нюанси, стоунър рок, тежък метъл и всичко това хармонизирано и предадено със свръхенергия. Тези момчета са откачени!
И-и-и-и-и-и-и-и-и на сцената се появяват Truckfighters сега! А ние изпадаме в транс – сякаш цялото поле ехти от виковете ни. Еуфорията е невъобразима, музиката им подлудява, главите ни гърмят от шумния рок. Велико е и са толкова красиви отблизо. Китаристът обикаля по сцената в несвяст и скача от всяка височина, която му се изпречи. Скача и от място и се приземява на друго. Косата му хвърчи, мускулите по корема, ръцете и гърба му трептят в ритъм. И се търкаля по сцената, агонизира и се побърква и не спира да свири и да пръска заразата. Барабанистът е нечовешки добър – имам чувството, че ще започне да хвърчи кръв от дланите му всеки момент. Палките сякаш са продължения на пръстите му. А вокалистът има космическа сила. Извънземно очарователен е.
"Gweedo Weedo", "Atomic", "Gravity X", "Traffic", "Dessert Cruiser" са част парчетата, които свирят. Mr. Dango се хвърля в публиката, понасяме го на ръце и не, не го разкъсваме от любов, а го връщаме невредим отново на сцената, където обикаля и свири от всяко ъгълче. За да е сигурен, че всички го виждаме, че той ни вижда. Да се убедим, че е реален.
И токът спря. Бъг в електрическата сценична система. Но това не значи край на концерта, защото Mr. Enzo ни разкъсва с продължителното дръм соло. Не му трябва ток, за да ни влуди. А охранителите и феновете го осветяват с телефоните си. Как да не се възхитиш! Щастие, бурни аплодисменти, животински викове, всичко както трябва. И прожекторите проблясват, ето ги, качват се отново. И продължават. Разхвърлят из публиката перца и потни тениски. Ох …
И електрически стрясък за втори и последен път. Е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е…
TRUCKFIGHTERS TRUCKFIGHTERS TRUCKFIGHTERS TRUCKFIGHTERS TRUCKFIGHTERS TRUCKFIGHTERS TRUCKFIGHTERS TRUCKFIGHTERS
Дясната част от публиката започва ведно да пее с все сила:
I’m running out of fuel
I’m running out of gas
Truckfighters излизат, покланят се, пляскат ни … Но без ток няма концерт. С няколко сълзи в очите, но безумно щастлива, им прощавам. На организаторите, на генераторите. След няколко минути съобщават, че поради тези технически неуредици Subways изобщо няма да се появят на сцената. Ама - поне аз, не мисля за британците след шоуто на шведите!
Truckfighters, inlove съм.
Още си търся главата и краката
Утре като ме видиш, не ме питай как съм, к'во става - знаеш
И изобщо тоз' въпрос не ми го задавай, докато не забравиш, че ме познаваш.
Inlove съм - засега завинаги.
Благодаря на организаторите на Wrong Fest-a, че ги призовахa да ни разглобят толкоз безпощадно!
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари