Ъпдейт на метъл сцената с Them Frequencies и Black Tusk

Българската метъл сцена има какво да наваксва в немалко отношения – факт, който, ако не искаме да изкажем, няма как да променим.

Така или иначе, винаги е приятно да си напомняме и обратното – имаме немалко банди, които са на равна нога с Европа и света.

Това става кристално ясно и в софийския клуб 8th Ball около 22 ч. на 3 юли. Доказателството, че и ние можем да сме в крак с тенденциите и когато казваме модерен за даден артист, да слагаме положителен знак, се появява с нашата банда Them Frequencies, поканена за съпорт на американците Black Tusk.

И това е съвсем удачен избор. Без да мрънкам, само ще спомена: за съжаление си е, че не много хора видяха и оцениха достойнствата на родната формация. По всичко личи, че TF са помислили за всичко преди да се покажат на света – няма неща, оставени на случайността или направени за отбиване на номера. Бандата се появи наскоро, като изненада приятно със стегната концепция, смазващо тежък звук и не на последно място – с това, че е актуална. Модерна, ако щете. Саундът й е хардкор от ново поколение, заявка 2014-а, която е и ще бъде защитавана със сериозна свирня и с боен сценичен марш. Плюс много гняв.

Какво по-добро за подгрявка за слъдж/стоунър гостите от Америка. Black Tusk (на снимката) са толкова откачени на живо, колкото звучат студийно, а и колкото изглеждат, че и отгоре – така да знаете. Клането, което настава на сцената, когато я превземат, е грабващо те представление. Артистичността на изпълнението е за 6, свиренето е за 6, комуникацията с разширените зеници, които пронизват триото отдолу – също е за 6. Как само звучат? Родени един за друг траш и пънк, оплетени именно от Black Tusk. Всеки от тримата музиканти пее и обиграността, с която си подават партиите, по никакъв начин не бърка динамиката на парчетата. Това се нарича взривоопасна смес от елементи от различни стилове на добрия стар рок-ен-рол. Човече, толкова тежко, колкото махмурлук от менте пиячка, а на моменти толкова пънк в сърцевината си. Гостите предлагат страшно шоу, настроение има, но оставам с усещането, че нещо не достига да разгърнат напълно себе си. А то e: добър звук, поне малко сценична светлина и още по-яка публика.

Честит 4 юли, Америка!

И не спирай да раждаш такива уникати като тези тримцата!