"…Един ден над малко село, високо в планината Андаегил, слънцето не изгряло, капчица дъжд не паднала, реките пресъхнали. Посевите изсъхнали, всичко започнало да умира и така, както било тръгнало, хората нямало да преживеят зимата. Те не знаели що да сторят и затова решили да попитат Саликия – магьосницата, която живеела високо в планината. Тя им казала да потърсят Ендориел – господарката на мъглите – и да разберат от нея къде е скрит камъкът на ветровете. Събралият се съвет изпратил младия Данил на обречена мисия – да се възправи срещу господарката на мъглите Ендориел и да спаси селото. Той приел със свито сърце, защото Ендориел била най-страшната и могъща магьосница от приказките и преданията. Той трябвало да стигне планината Елгора, където често падали мъгли, и да засвири на вълшебен кавал, за който се смятало, че се чува много надалеч и може да повика магьосницата…"
Така започва историята в албума "Забравената песен" на софийската атмосферик/дуум/готик фентъзи метъл група Аегония. Ето как ни въвежда в неговата предистория певицата и цигуларката Елица Стоянова, автор на текста съвместно с композитора Николай Николов:
"В началото имаше само музика. С приятеля ми и китарист на Аeгония (Ники) обичахме да измисляме кратки инструментали с китара и цигулка. Скоро решихме да ги разработим в песни и написахме и текстове към тях. В един момент осъзнахме, че текстовете на песните са свързани помежду си и разказват една обща история. Всяка следваща песен, която измисляхме, беше като още едно парче от пъзела, който по-късно нарекохме "Забравената песен".
До този момент не бях писала нищо (освен няколко стихотворения в детските си години). Бях заинтригувана и реших да приема предизвикателството да напиша книга по историята, разказана ни от песните. Така започна един невероятен, магически процес. Усещах как книгата се пише сама, а аз само я записвам. Бях първият ѝ читател. Записването на историята извикваше още музика, а музиката – нови истории.
Пътешестването, пътуването до непознати места много ме вдъхновяваха да пиша. Идеите просто изникваха щом погледнех към красива природна картина, извор на река или пък някое интересно дърво. Въпросите, които се въртяха в главата ми, получаваха отговори – например по време на едно пътешестване из Балканите, скоро след като се зачудих как ли се е правила хартията преди, случайно попаднахме на малко магазинче в Охрид, където съдържателят ни показа как прави хартия по старинен метод. Едно старо, изсъхнало дърво на фона на красива есенна гора в Западните Родопи ми даде идеята за Горящото дърво, за което ще прочетете в следващите книги. Други от идеите сънувах.
"Когато завърших книгата "Забравената песен" си мислехме, че това е краят на историята. Но се оказа, че не е така – след кратка пауза се видя, че историята не свършва до там! Започнах да пиша продължението, но не се получаваше. Историята ме върна назад във времето, за да разкажа повече за някои от второстепенните герои в първата книга. Така се появи "Реката на спомените".
Сега работя по трета книга. Историята все така се пише сама, вече знам някои основни неща, които ще се случат, но как ще завърши това пътешествие – и на мен ми предстои да разбера. Вече имаме няколко готови песни и няколко идеи, които предстои да разработим, свързани с трета книга. Сега, след като завършихме работата по албума "Забравената песен", най-после ще можем да продължим да я развиваме, защото се надявам, че следващите ни песни ще оформят продължението на историята", завършва разказа си Елица Стоянова.
Албумът "Забравената песен" ще бъде представен от Сергей Шишов в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 15 юни, след новините в 21.00 ч. Това ще бъде и неговата премиера.
Коментари