Когато затвориш очи, всъщност ги отваряш за своя вътрешен поглед.
Има хора, които започват да виждат истински след като спрат да гледат. И взорът им открива един свят, изпълнен с красота и смисъл.
Такъв е погледът на Андреа Бочели. Той вижда истински. Вижда света по-добре от милиони зрящи хора на планетата. И го споделя с тях, за да отвори очите им. Несъмнено, един от най-дългоочакваните концерти в последно време. Всички места за първоначалната дата - 30 май в "Арена Армеец", бяха разпродадени, но желаещи имаше още много. По тази причина организаторите от European Event Service и Moko Solution решиха да преместят спектакъла на стадион "Българска армия" на 31 август.
И ето ни в китната Борисова градина, която тази вечер буквално приличаше на мравуняк. Хиляди посетители от всички възрасти се тълпяха по алеите около стадиона. Имаше семейства, които нямаха билети, но просто бяха дошли в Борисовата да послушат отвън. Всякакви продавачи на семки, бира и кебапчета отрано се бяха заредили по пътя като указателни стрелки. Дори самият Бочели се разхождаше около стадиона с тъмни очила и ниско прихлупена шапка и се подсмихваше на цялата картинка - видях го. Нали всички тези хора бяха дошли именно заради него.
И той не ги разочарова.
Концертът започна с известно закъснение, още преди цялата публика да успее да се настани. Всъщност, тя не успя да се настани до самия край, но затова - след малко.
Хорът и оркестърът на Classic FM, които за пореден път показаха изключително висока класа, излязоха на сцената, дирижирани от проф. Теодора Павлович. Те бяха последвани от знаменития диригент Марчело Рота, който си партнира с Бочели повече от 18 години. След откриващата инструментална творба се появи и самият Андреа. Ако кажем, че той просто излезе по най-обикновения възможен начин, усмихна се топло на публиката и запя, няма да е достатъчно, за да се опише до каква степен е непосредствен този човек на сцената. Той пее така, все едно е събрал приятелите си на вечеря с музика вкъщи. Какво от това, че пред себе си има 18 000 човека?
Всъщност, докато слушаш Андреа Бочели, имаш усещането, че той пее само и единствено за теб, докосвайки най-фините струни в душата ти. Това е музика, която има силата да те промени, да те излекува и възвиси.
Кой слуша опера в днешно време? Е, снощи стадион "Българска армия" се напълни с ценители на това изкуство. Първата част на концерта се състоеше от най-популярните оперни арии - "Риголето", "Трубадур", "Травиата". Някои от тях бяха изпълнени в дует с Алесандра Марианели, а не със Светлана Василева, както се очакваше. Гостенката просто ни взе дъха с красивите височини на сопрановия си глас - тя партнираше на Бочели с изключително чувство и лекота. Двамата даже си разменяха по няколко усмихнати думи между изпълненията встрани от микрофона.
И докато Андреа Бочели и Алесандра се раздаваха на сцената, долу на стадиона се разиграваше друг спектакъл - драмата с местата. Да успееш да се скараш за мястото си на фона на тази божествено красива музика, си е особен вид постижение. И все пак, две трети от публиката успя. Нещо повече, това забавление толкова им хареса, че те продължиха да спорят и през антракта, че и до самия край. Вярно е, че местата бяха объркани. Имаше дублиращи се места. И разпоредителите не бяха наясно кой къде трябва да седне. Но, за Бога, хора! Седнете на земята или стойте прави, затворете очи и слушайте. И не само ще забравите за цената на билетите и накърнената си гордост - но и ще се освободите от целия си вътрешен гняв. Имате музика, която дарява нов живот.
Втората половина на концерта беше по-атрактивна за публиката, тъй като се състоеше от популярни песни. Може би най-затрогващото изпълнение беше дуетът на Бочели с гласа на незабравимата Едит Пиаф, "La vie en Rose". Гост-музикантите също бяха феноменални. Изпълнителят на бандонеон Марио Стефано Пиетродарчи ни накара да настръхнем със своята интерпретация на "Libertango". Китарното дуо CARisMa, част от което е и българката Магдалена Калчева, беше не по-малко очарователно, въпреки че изпълнението им за жалост изобилстваше от технически неточности. Последното можем да отдадем и на вълнението на Магдалена, която с нескрита радост поздрави своите съграждани от София и благодари на маестрото за предоставената възможност.
Сред акцентите на втората част бяха и страхотните дуети с италианската поп звезда Илария Делла Бидия - "Еn Aranjuez Con Tu Amor" и "Еra Gia Tutto Previsto". Мощният, чувствен глас на Илария и лиричният, топъл тенор на Бочели са омайващо красиви заедно.
Гвоздеят на програмата, разбира се, беше космическата "Time To Say Goodbye". В този момент всички присъстващи бяха едно цяло. Едно очакване. Непостижимо съчетание от радост и тъга, извиращо от най-дълбоката ни същност, за да излети в небесното пространство.
След като беше извикан четири пъти на бис (по време на който изпълни "Love In Portofino", "Quizas, Quizas, Quisaz", "Time To Say Goodbye" и "Nessun Dorma"), Андреа Бочели си тръгна. Публиката продължи да ръкопляска дълго след като маестрото беше напуснал сцената. Но тя изведнъж беше потънала в тишина - нямаше дори фонов звук, пуснат от тонколоните - за щастие.
Така си и тръгнахме - в тишина.
Затова пък вътре в нас беше пълно с музика.
Коментари