Всеки голям концерт в голяма зала ме напряга.
Независимо дали в "Арена Армеец", в НДК или на стадион, лайтмотивът са минимален брой отворени входове. Дори инфраструктурата да е предвидена за по-улеснено влизане. Дългите опашки, за да влезеш на културно събитие, са унизителни и изнервящи. Но пък, както всички знаем, тука е така. Затова и, веднъж прекрачили заветния праг на столичната арена в съботната вечер, оставяме всичко това зад гърба си, буквално - гледаме напред към това, което ни очаква, а именно - едва вторият концерт у нас на Лени Кравиц (Lenny Kravitz), след като през 2012 година не успяхме да го видим и чуем тук. Така, 11 години след паметния лайв на стадион "Академик", Лени се завърна и публиката му, която тогава го смая с обичта си, отново го чакаше в разпродадената зала.
Първа обаче беше срещата с 23-годишната Анастасия Енуке. Американката от нигерийски произход, която се представя просто като Annahstasia, излезе със завидна увереност. Въпреки че засега няма издаден албум освен краткосвирещия "Sacred Bull", чиято премиера се състоя преди около месец. Калифорнийката е певица и композиторка, работи и в областта на визуалните изкуства, а наскоро беше забъркана в бурята в чаша вода покрай своя снимка за спортния гигант "Найк". В София чухме песни, движещи се в полето на соул музиката, с кимвания към блус, джаз и електронното звучене. Гласът ѝ е специфичен, напомня донякъде на Трейси Чампан с мъничко Шаде, а текстовете залагат на силни поетични внушения. Изявата ѝ, приета от публиката радушно, завърши с интересен кавър на "Smells Like Teen Spirit" на Нирвана.
Малко след 21.00 часа залата отново притъмня, за да посрещнем подобаващо появата на Лени Кравиц. Очакваха ни два часа и половина, които от нисък старт и с бръснещ полет се наместиха в челните редици на класацията за най-добър концерт. Много добър, почти отличен звук. Плюс бенд от великолепни музиканти, които заслужават да бъдат специално отбелязани, и Лени Кравиц в чудесна форма. Сетлистът за датите от европейската част на турнето акцентира, разбира се, върху парчетата от 11-ия му студиен албум "Raise Vibration" (2018), от който чухме четири композиции, но включва и почти всичко най-добро от целия му творчески път. Непредставени останаха само двата предпоследни албума, "Black Аnd White America" (2011) и "Strut" (2014).
Началото бе дадено с "We Can Get It All Together". Веднага последва "Fly Away" и до края се запази естественото преплитане на по-новите композиции с големите хитове от миналото. Аранжиментите бяха чудесни, направени така, че всички парчета звучаха като от един албум, писани и записвани в рамките на месеци, не на години, та дори и десетилетия. Кавърът на The Guess Who, превърнал се в емблематичен за Лени - "American Woman", преля в другия кавър за вечерта - "Get Up, Stand Up" на Боб Марли и The Wailers и вдигна на крака онези в публиката, които още не бяха скочили след "Bring It On". Малцина си седнаха след това, защото нямаше почивка - новата "Who Really Are Тhe Monsters?" стоеше съвсем естествено до великолепната "Stillness Оf Heart", композирана преди почти 20 години, "It Ain't Over 'Til It's Over" и "Can't Get You Off My Mind" бяха последвани плавно от "Low", сингъл от новия диск, заел доста високи места в класациите, вдъхновен от работата на Лени с Майкъл Джексън. Сетлист, в който нямаше едно слабо място, който те оставя без дъх, в който всяка песен вълнува и те потапя изцяло в своя емоционален свят.
Публиката отново очарова Лени Кравиц. А думите, че първият му концерт в София заема специално място в неговото сърце можеше да звучат клиширано, ако не бяхме присъствали на въпросния първи концерт и не помнехме с какво изумление приемаше рекациите на почитателите си музикантът, как спираше занемял и смаян, та дори в един момент падна на колене пред тях. Доказателство за искреността му беше над 20-минутната разходка из залата, докато изпълняваше "Let Love Rule". Както и милата постъпка след края на великолепната "I Belong Тo You", когато извика на сцената за снимка момиче от първия ред, вдигнало плакат, че мечтата на живота ѝ е да се снима с него.
Като цяло, за толкова дълъго шоу, не бяха много приказките между парчетата. И музиката, и текстовете са достатъчно красноречиви сами по себе си. Рок, фънк, реге, блус, соул, джаз и какво ли още не в музикалния калейдоскоп на мултиинструменталиста и композитора Лени Кравиц носят на крилете си думи, сред които често присъстват любовта и мирът, но се засягат и немалко проблеми. "Това е песен за расизма", шеговито беше обявена "Mr. Cab Driver", а последвалата я "Bank Robber Man" също не е лишена от препратки към темата.
"Are You Gonna Go My Way", написана в съавторство с Крейг Рос, който се представи на изключително ниво и на сцената с китарата, вдигна градуса на настроението още по-високо. После всички вече бяха готови за революция - "Love Revolution", финалът на основната част на концерта. Бисът започна с "Here Тo Love", последното ново парче за вечерта, изпълнено изключително красиво само в акомпанимент на пианото, и продължи тематично с разбиващата "Let Love Rule", с разходката из залата и с поредната изява на публиката като един глас, пеещ вдъхновено "Нека властва любовта" отново и отново, докато Лени се здрависваше с щастливците, озовали се близо до "маршрута" му по терена и покрай седалките.
И тъкмо когато започнах да се опасявам, че след толкова вълнуващ жест не може да има нищо по-силно и това ще е финалът, започна "Again". Тя със сигурност е любима не само на мен и беше черешката на тортата в тази без друго изумителна вечер.
I wonder - пита се лирическият герой в парчето, - if I'll ever see you again? Питам се ще се видим ли някога отново?
Само от теб зависи, Лени, защото ние вече те очакваме.
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"
Raise Vibration с Лени Кравиц в София
3942
Коментари