Кийт Емерсън Бенд - на най-доброто място, в най-подходящото време

Едва ли има себеуважаващ се прогресив рок фен, който да не знае кой е Кийт Емерсън (Keith Emerson), какво е направил през годините и колко голям всъщност е неговият принос за развитието на стила, а и на музиката като цяло. Именно заради това, а и заради милион и една други причини, концертът на легендарния клавирист в Пловдив, първото му гостуването въобще в България (забавило се с 20-30 години) не трябваше да се изпуска.
Както Рик Уейкмън, дошъл седмица по-рано, така и Емерсън ни бяха подготвили специална изненада за първата си визита. И докато Рик благо и смирено ни посвири на роял, в компанията на оперно-филхармонично дружество, то Кийт не спази благоприличие и ни размаза с шумен подбор от цялото му творчество и един убийствено добър състав на новата му група.
Сигурна съм, че когато стане въпрос, от тук нататък, за концерта на Кийт Емерсън Бенд в Античния театър в Пловдив, няма да се говори за един, двама или трима от групата, а за целия състав в неговата прелест. Марк Бонийа (на вокалите и китарата), Травис Дейвис (на баса), Тони Пиа (на барабаните) и Кийт Емерсън на клавирите (чиито четири-пет разновидности не изненадаха добре подготвените), изнесоха умопомрачителен концерт.
Този път майката природа не ни изигра мръсен номер (за разлика от миналогодишното фиаско около шоуто на Иън Андерсън, предвидено за провеждане под звездите) и запази спокойното и топло време за още една нощ край тепетата. И въпреки дистанцията на десетилетията, в които, по една или друга причина, Емерсън не е успял да посети България, останах със странното усещане, че не е имало и няма да има по-подходящо място и време за провеждането на този впечатляващ спектакъл.
Неразбория с разминаване в обявения начален час не успя да развали настроението на тези малко повече от хиляда души, които се оставиха да бъдат запокитени на каменните редове от убийствения саунд на групата. Лудницата започна точно в 21 часа толкова ударно, че и сега настръхвам, когато си припомня подробностите.
Осветлението угасна, навалицата извика и сцената бе запълнена от титани - още на първите няколко акорда от "Ignition" осъзнах, че ще вали, но не дъждовни капки, нито котки и кучета, а порой от сърцетупи , следван от масово изпадане на очните ябълки, в дует с тракане на долни челюсти по земята...
Не съм сигурна дали Емерсън в настоящия момент може да попадне на по-добри музиканти, а когато си дадем сметка, че той безкористно се е доверил в избора на Марк Бонийа, то направо не е за вярване каква взривоопасна химия се получава между тях.
Всеки един толкова прецизно, префинено, с елегантни и отмерени жестове - настървено, буйно, спокойно, подхождаше към партията си, че наистина онемяхме. Някак незабелязано се сменяха инструменти, чувахме някакви приказки между песните, урагани преминаваха по сцената, а устите ни си оставаха все така зяпнали. Сетлистът на Кийт Емерсън Бенд е събрал в една добре замислена цялост култовото от творчеството на Емерсън, Лейк и Палмър и го е комбинирал с амбициозните нови проекти на групата в този й състав. Е, сместта наистина ни размаза! С удоволствие споменавам "Toch And Go", "Lucky Man", "Prelude To A Hope", "Tarkus" - магия от звуци. И докато легендарните парчета на триото потупаха по рамото гордия прогресив рок маниак у нас, то новите композиции вкараха метален юмрук в лицето на наперената ни представа за съвременен тежък рок, че и прогресив метъл за капак.
Ето, че се опитвам да синтезирам чутото и видяното от Кийт Емерсън Бенд в Пловдив, а на описанието все нещо му куца. Верен другар правилно отбеляза след шоуто, че ако искаш да обясниш на някого какво точно ни се е случило през последните два часа, то ще трябва да извадиш синонимния речник, защото прилагателните няма да ти стигнат. Сега вече съм напълно убедена, че няма как да опиша колко добър певец всъщност е Бонийа, как съумява да балансира Огромния си талант някъде между гласните и китарните струни, колко елегантен е Травис Дейвис и какъв магьосник, с две вълшебни пръчици, е Тони Пиа. За неостаряващия Емерсън пък речникът остава съвсем беден. Той е гений - жив и по-жизнен от всякога, пренесъл се на вълшебните крила на музиката през годините и съхранил най-ценното си качество - да бъде земен, до днес.
Спирам до тук и направо препращам към галерията ни, в която може да разгледате няколко уловени мига от великолепния концерт. Абсолютно сигурна съм, че нямаше човек, който да не чу това, за което бе дошъл тази вечер в Стария град. Нищо не липсваше, нищо не бе претупано, нищо не звучеше странно и това ме кара (въпреки принципното ми нежелание да правя такива неща) да заявя на всички онези, които пропуснаха този концерт, че са изпуснали ако не най-хубавия музикален спектакъл в живота си, то поне най-емоционалния, най-позитивния, най-чувствения и най-професионалния! Гаранция - 10000%!