Сони Ролинс (Sonny Rollins), смятан за едно от последните велики имена на златната ера на джаза и известен като "Саксофонният колос", почина на 95 години.
"С дълбока скръб и огромна любов съобщаваме за кончината на Сони Ролинс", гласи публикацията в официалната му страница в социалните мрежи.
Теодор Уолтър Ролинс е роден в Ню Йорк. Първия си саксофон получава, когато е на 13 години. Отначало е пианист, после преминава към алто саксофона и в крайна сметка превключва към тенора през 1946 г. До 1954 г. той свири с величията Майлс Дейвис, Чарли Паркър и Телониъс Монк.
След като се бори с наркотична зависимост в началото на своята кариера, той успява да се излекува през 1955 г. За да усъвършенства звученето си, през 1959 г. Ролинс си взема тригодишна почивка, като неуморно репетира на моста Уилямсбърг, който вдъхновява албума му за завръщане - "The Bridge".
Повлиян от Коулмън Хоукинс, Сони е известен е с несравнимата си мелодична изобретателност - независимо от избора му на инструмент, и маратонските си солови изпълнения. Много от достойнствата му не се ограничават само с изпълнението на тенор саксофон. Солата на Ролинс са добре обмислени. Бистрият ум, дори при бясно темпо, му дава възможност да изхвърли клишираните фигури и технически лесно достъпни образи, които повечето саксофонисти прилагат, когато изпитват затруднения от голямата бързина. Композициите на Ролинс - подобно тези на Телониъс Монк например, са подвеждащо прости. Архитектониката им въплъщава неравномерно разполагане на акценти и много други изненади. Въпреки това необичайните му пиеси звучат така логично, че повечето причудливи черти в конструкцията им може да не "бият на очи" веднага. "Valse Hot "е образец на интелигентността на Ролинс в това отношение. Пиесата е синкопирана в най-общия смисъл на понятието: акцентите падат върху времената или части от тези, които се очаква да бъдат слаби. Фразите започват и завършват на необичайни места.
Музикантът се оттегли от публични изяви през 2014 г.
Снимка: Скрийншот от официалната страница на Сони Ролинс