Да, под това мото премина концертът, който толкова дълго сме очаквали в България, а именно - посещението на иконите и едни от основателите на ню романтика, впоследствие мейнстрийм рок/синт банди Duran Duran (Дюран Дюран).

След пълнолунния първоюлски проливен дъжд, се отправяме към "Арена 8888", където ще се състои голямото събитие, организирано от "София Мюзик Ентърпрайсис". Свежарското техно на подгряващия диджей Николай Събев – N-Mode, понапълни залата в очакване на титаните. Подгрявал е Анди Флечър от Depeche Mode и има много участия в Европа, Австралия, Азия и Северна Америка. Сетът му беше добра прелюдия за тепърва предстоящото.

Ударно начало, светлините изгасват за да изскочат на дифузионно осветената сцена с настръхваща увертюра и саунд Nick Rhodes, Roger Taylor и John Taylor, водени от  незабравимия Simon Le Bon (Саймън ле Бон), тоест - оригиналният лайн-ъп, без съоснователя Анди Тейлър.

Идеята е освен хитовете, да представят последния си албум "Danse Maccabre". Той не е точно концептуален, въпреки едноименното парче, вдъхновено от празника Хелоуин. Изданието е компилация с кавъри на световни класики и нови версии на парчета на Duran Duran, напомняща  албума им "Thank You" (1995).  

"Is There Something I Should Know", залата вече е пълна, а енергията на бандата е все едно свирят като в разцвета си от ранните години. До такава степен, че палиш огън, угасен от дивите момчета ("Wild Boys"), една от най-емблематичните им песни за пожарникарите. Гласът на Саймън не е мръднал. Трябва да подчертаем, че бекскрийнът е на много високо ниво и в пълен контраст с всяко парче. И внимание сега, какво следва – ами-и-и ... да, Бонд, Джеймс Бонд. "A View To A Kill"! Единствената песен от този франчайз, достигнала №1 в САЩ. И до днес ми е сред любимите от тези легенди.

Някъде по това време Саймън анонсира, че английските футболисти са спечелили срещу ДР Конго след обрат. Но подчерта: въпреки че бидейки британци, се вълнува, но дори и да не бяха, по никакъв начин тази победа не би се отразила на тях и на доброто настроение на хората в залата. Бурни овации.

Последва много интригуващ кавър от последния албум -  знаковият сингъл на Electric Light Orchestra "Evil Woman". Изпълнение с много хард рок компоненти, но без енергийните рифове на страхотния Доминик Браун, заменил оригиналния китарист Анди Тейлър. С "The Reflex" вече се връщаме към корените, преди да дойде истината:

"И както се опитвам да намеря пътя към този обикновен свят, ще се науча на оцелявам". Да, познахте. Шедьовърът "Ordinary World" (една от топ песните ми евър), който Саймън посвети на "страдащите хора от войни и бедствия". Веднага след това на другия велик хит от "The Wedding Album" - "Come Undone", хората вече наистина като ли вече се обичаха. Много радост установих сред присъстващите - истинска, нещо, което иначе не се вижда често. Тук трябва да отличим и една от двете прекрасни дами на сцената - беквокалистката Ана Рос, заради певческите ѝ умения.

"New Moon On Monday". На пълнолуние - двойно начало. С дъжд за добро настроение. Буквално без прекъсване "The Chaufeur" и вече към "лошото", на култово парче "Notorious". Сетне "Free To Love". Като се върнем към заглавието, тази песен незнайно защо е извадена от албума "Danse Maccabre". Може би защото е единствения НЕкавър, но е фантастично диско рок парче и ако не познавате Дюран Дюран, бихте си казали, че са съвременни изпълнители с тази енергия, харесва ми тази песен. (Сингълът "Free To Love" излетя наскоро, песента е съвместна композиция на бандата с великия продуцент Найл Роджърс, пореден плод от сътрудничеството с него, започнало още преди 40 години с чарттопъра "The Reflex" - б.р.).  

Още като малък съм гледал клипа на "Careless Memories" от дебютния албум на групата. Саймън ле Бон е актьор, притежава диплома за актьорско майсторство. Сценичното му поведение и реч напълно го доказаха и този път. Когато в песента идва фразата "gun smoke" (пушек излиза), това се случи и на сцената, и той го посочи. 

"За планетата Земя" ("Planet Eart") е излишно да говорим, еуфорията взима пикови коти. Казах ли, че много стейдж скрийн? Следват "Reach Out For The Sunrise" от 2004, нова свежарка и да се върнем към щракането с камери, "Girls On Film/Psycho Killer". Ник снима публиката.

Идва бисът: "Save A Prayer". Още една велика песен. Имало е скандали и протести навремето при заснемането на клипа в един храм в Шри Ланка, но това не е зависело от музикантите. Последно с "Рио" и танците по плажовете. Басът на Джон Тейлър и китарата на Доминик Браун привнасят по-различно звучене на живо. А Саймън ле Бон (вляво на снимката) - той винаги ще бъде лидер - и като глас, и като поведение. Ник Роудс си е мозък зад синтовете, а Роджър - безпогрешен на ударните.

В заключение, Дюран Дюран са символ на любов и енергия. На тази възраст притежават аура, хъс и желание, които много други изпълнители на половината им възраст нямат.

Респект!

Състав:

Саймън ле Бон: вокал
Джон Тейлър: бас
Доминик Браун: китари
Ник Роудс: кийборди 
Роджър Тейлър: барабани
Саймън Уилскрофт: саксофон
Ана Мос, Рейчъл О’Конър : беквокали

Сетлист:

1. Is There Something I Should Know?
2. The Wild Boys
3. A View To A Kill
4. Hungry Like The Wolf
5. Invisible
6. Evil Woman (Electric Light Orchestra cover)
7. Lonely In Your Nightmare / Super Freak (aka "Super Lonely Freak")
8. The Reflex
9. Ordinary World
10. Come Undone
11. New Moon On Monday
12. The Chauffeur
13. Notorious
14. Free Tto Love
15. White Lines (Don't Don't Do It) (Grandmaster Melle Mel cover)
16. Careless Memories
17. Planet Earth
18. (Reach Out For The) Sunrise
19. Girls On Film / Psycho Killer [1]

Бис:

20. Save A Prayer
21. Rio [1, 2]

Снимка: Бойчо Петрунов