Поредното издание на "Фестивалът на Милена" (екс-"Силата на рока", вече е Power Оf Music) изтътна в столичния "Маймунарник" онази вечер и премина в историята по пътя към бъдещото 20-то издание един ден (да е живот и здраве, остават едни никакви май 5 години на фона на хрониката, който създаде, и групите, които поеха доза слава, награди или увереност с участията си от "някога" до днес).

Щрихи за статистиката. Фестивалът с конкурсен характер за авторско парче се проведе с помощта на Столичната община, Министерството на културата, "Форте Мюзик" (неизменни помагачи напоследък), но най-вече с ината, упорството и нервите (и лични средства) на родната рок прима Милена Славова. Въпреки че само след няма месец се задава юбилейният и́ звезден концерт – чиято организация гълта още повече време и пари.

В наградния фонд тази година липсваха единствено записите на сингъл (те, някои от участващите банди вече си имат цели свои албуми!), но заедно с професионалния микрофон, едно полезно "кубе" и по-дребни музикални аксесоари, отново бе връчена традиционната китара – стилна и качествена, този път не електрическа.

Премериха сили (и публиката си) 10 групи. Освен столични и също традиционните от Пловдив (две), на сцената се качиха и рокаджии от Плевен и Силистра. За любовта, влагана в любимия рок и желанието за изява, ще отбележа като подобаващ пример факта, че на едните "майни" колата им се чупи на 20-тина км. преди София и те дойдоха пред "Маймунарника" направо върху репатрака (който извикали, за да не губят време).

Тук, обаче, ще посоча с леко гневен пръст посетителите на култовата сцена: може би най-малко, откакто имам участие, спомени и написани отзиви за събитието (още от 3-я "Силата на рока" от 2013-та). Обидно малко, срамно направо. Дали публиката е преситена в София, дали заради 3-дневните празници като неработни дни, в които столичанинът (в повече или по-малко) хуква към гръцки плажове или поне на вилата…

Наградите на Power Оf Music 2025. Нямаше (и този път) слаба банда! Все пак, плакети и дипломи за всички се връчваха някога на "Златният Орфей", по която причина журито се озори – но не се стигна до заплахи помежду им, нито бе получен рушвет. (Извън шегата, освен самата Милена, имаше шеф на клуб – който съвсем отделно си хареса групи за стейджа занапред – промоутърка и ние двамата с Иво Кицов като "извадка" на малкото останали дърти рок журналисти, познаващи и времената на "цветята от края на 80-те". Когато, след жалоните на доайените, бе трасирано продължението на пътя на БГ рока, по което и днес "разнасят" китари и микрофони най-младите от актуалното поредно поколение.)

Наградите:

На публиката: Freakdale (на снимката) , Сф (конкурсна песен "Градът")
3-а нагр.: Новите дрехи на царя, Пд (конк.песен "Наранен")
2-а нагр.: Rebels, Сф (парче "Без теб")
1-а нагр.: Графит, Силистра (песен за конкурса "Полет")

Както е видно по-горе, отличените банди се представиха с авторски парчета на български – независимо от общата "бенд-профил" програма от 4-5 песни, с които изявиха претенциите си пред публика и жури.

Второ посочване с гневен пръст: Няма да се уморя да се ядосвам и на това! Ако не е концерт на (най-малко) Фондацията – като изключим гостуващите чужди величия – или сочна клюка от ТВ риалити тип "Няма роза от ЕргенЯ", медиите, "разбира се", не знаят, че се организират и такива "рок мероприятия". Камерите са скрити в пясъка и няма даже 30 сек. отразяване, което би могло да се види поне по родните места на участвалите. Е, знаем отдавна, че БГ рокът именно и поне от времената в края на 80-те не се "брои" за частици от националната културна история и постижения; изкуство, което нашите практикуват не по-лошо от кумирите си. Или най-малко хроникална картина на случващото се в студиа и на сцени. Понякога иначе си говорят с някакви гости за "шоубизнеса" в родни измерения, колкото да лъскат нечии его(та), ала за смях и тъга на познаващите статуквото. В една държава (умишлено с малко "д"), където и през 2025-а липсва национална класация по продажби. Ако някакъв съвременен рок-Диоген дойде на наша територия, ако ще и с лазерен прожектор да е, нищо няма да открие по тези земи. Медийно. Дали?

Картина от сцената на рока в "Маймунарника" от 21 септември т.г.. Няма да правя разбор на бандите, ще нахвърлям малко наблюдения, пораждащи (или пък не) констатации около актуалното "ниво на река Рок БГ в децибели".

Оная крилата фраза, че "пънку нема а'умре" продължава да важи с пълна сила и за траша, дета и въобще – екстремния метъл. Нищо лошо. Щом публиката се кефи, чака си куфеенето пред рампата или погото, трябва да има кой да го предлага. Особенокогато е качествен, а още-по похвално, когато не е облечен в кавъри, а е авторски и показва собственото лице на изпълнителите. Трашът, примерно взето, не е лесен и си трябват "данни", налични у правещите го. Бих поощрил "бурните софиянци": малки са още (само на години), но вече имат и албум (че даже и с балада в него), нехаят за днешното технологично разпространение (дали е загубена кауза и средства), примесват и пънк-нотки в парчетата и изобщо: вярват и искат. А са едва 3-годишна група.

Пример за напреднали пък са пловдивчаните от "от хълма". "Ако някога сте се чудили как звучи поетичната агресия – ето това сме ние", казват за себе си. Ха-ха, вярно си е. Бих се пошегувал (дано ме разберат положително): отвратително автентично, т.е. много добро за стила. По-стара група са, макар че само трима вдигат шум за няколко реактивни боинга. Дерзайте!

А (винаги се радвам на това "явление") и не всичко беше траш. "Дунавските" победители имат само за няколко години вече дебютен албум и дойдоха след награда на публиката от Софийския поп-рок конкурс. Най-общо оразмерено: прогресив метъл с изненадващо забележителни елементи: на моменти даже леко ирландски заемки, чудесни вокали, соло китара и клавишни, смислен български текст. (Бях се поуплашил, че на колегите ми от журито – без един – няма да им харесат толкова, ама ето на – поредна награда!) Или "джодженовите блусмени" от Перловската делта: в състава си с писател, лекуващ зъби и бъдещ доктор (д-р Стойкова в аванс, без чийто глас нямаше да представляват това, което са)… Ритъм-ен-блус и тук-там буги (без клавири) в учудващо добра комбинация.

Бих отбелязал още (със заслужени удивителни) завидната култура на пеене при "царските шивачи" от тепетата и това, че правят (some kind) по-скоро класически хеви метъл, без да звучи старомодно. Също: израстването на "ребълите" и авторската им музика, поднесена с обиграно сценично поведение, а пеят и на български. Нямам за цел да коментирам всички, нека пропуснатите в примерите ми не се огорчават (някой трябва и да чете написаното, без да му доскучее).

Ще допълня само, че "момичетата отвръщат на удара"; сред 10 банди само в 2 нямаше дами, които да оцветят с вокални или инструментални умения палитрата в групите си. Видно и (но не само оная вечер) прослушано е, че совите не са онова, което са, или – че дори трашът не е само за мачовци.

Е, няма да спестя една-единствена критика в обзора (без да споменавам име, но пак ще ги погледна изразително) – култура, интелект и прагматизъм се искат, за да знаеш, че (особено) на фестивала на Милена не може да се явиш само с кавъри и единствено авторско парче.

Това беше. Както рекло едно всеизвестно мече: колкото – толкова! Добавям: и накъдето – натам. Въпреки медиите и разните "национални канализации", дето в материалите им само войни и катастрофи.

До идващата събота на гарата (в подлеза – ъгълът му към "Надежда") в София, където очакваме "средношколците" Тони Сатаната - "баща" на пловдивските средношколски банди" и Драго от Drago Drums School - да разгорещят допълнително следобедите с таланта си в афиша на фестивала за ученически групи "Урок по Рок" 2025. 
.

Снимка: Фейсбук