Култовият документален филм за продуцента Манфред Айхер - "Звуци и тишина" (Sound And Silence - Unterwegs Mit Manfred Eicher) (2009). на Петер Гуиер и Норберт Видмер, ще има своята премиера на 15-я "София Филм Фест" и на седмото издание на фестивала "ДжаZZ Плюс".
Лентата ще бъде показана във Френския културен институт от 21.30 ч. днес, на 16 март в кино "Одеон" от 20.30 ч. и в Дома на киното от 21.00 ч. на 4 април.
Билети - от ticketplus.bg
Манфред Айхер (Manfred Eicher) е основател и собственик на най-важното издателство за съвременен джаз и нова музика, ECM, което преди 2 години навърши 40 години.
Документалният филм - швейцарска продукция (88'), предлага необикновено пътуване из звуци и биографии през важни места заедно със забележителния музикален продуцент. Зрителите се отбиват в звукозаписни студия, на концерти, в задни стаички и крайпътни местенца, където се срещат с велики музиканти като Арво Перт, Дино Салуци, Ян Гарбарек, Елени Караиндру, Ануар Брахем, Джан Луиджи Тровези, Ким Кашкашян, Ник Берч, Мерилин Мазур и много други. "Звуци и тишина"е музикален филм за пътя на кариерата на мъж, който обича страстно музиката.
Режисьорите, които са и сценаристи, показват как се прави музика.
Ференц Лист заявява преди повече от 150 години, че диригентите трябва "да станат визуално излишни, най-добре да изчезнат заедно с това, което правят". Днес координаторите на звука са звездите на музикалния бизнес. Продуцентите, студийните музиканти, компютърните специалисти, тонинженерите са често по-влиятелни на заден план, отколкото който и диригент да е бил в светлината на прожекторите някога.
Това трябва да е мотивирало швейцарските документалисти да се насочат към един от продуцентите, които контролират съдбата на музиката в студиото, и който изглежда има по-голямо влияние върху процеса на създаването и върху крайния резултат, отколкото повечето музиканти. С избора на Манфред Айхер обаче, са се натъкнали на продуцент, който следва насоката, дадена от Лист, до краен предел. Човекът, който преди 40 години създава лейбъла ECM в Мюнхен, и налага - чрез над 1000 албума на плоча и компактдиск, върховен стандарт за качество на звукозаписа, предпочита да работи на заден план. Много велики артисти – джаз музиканти като Кийт Джарет и Ян Гарбарек, композитори като Арво Перт и Елени Караиндру, интерпретатори на класическа музика като Ким Кашкашян или Хилиърд Ансамбъл, дължат голяма част от репутацията си на инстинктите на Айхер. Дори Ингмар Бергман, който среща Айхер по време на своето "мюнхенско изгнание" през 60-е, и Жан-Люк Годар, който започва, както сам навремето предрича, да "реже" музиката за филми като колбас, са използвали идеите на Айхер и неговата педантична артистичност на звука в своите.
Въпреки че подзаглавието е "На път с Манфред Айхер", това определено не е пътепис. Създателите на "Звуци и тишина" може да са посетили много от местата, където Айхер записва – Ню Йорк, Осло, Мюнхен, а също и там, откъдето са много от най-важните музиканти на ECM – родината на Салуци, Аржентина; слънчев Тунис, откъдето е Ануар Брахем; класическа Атина на Елени Караиндру; изпълнените с аура на святост талински църкви на Арво Перт. Но в същината си този изключителен филм не извиква външния свят на обитаване и място на работа, а вътрешния свят на нотите, звуците и шумовете. И всеки зрител ще разпознае, отвъд работата на тонтехника, Балтазар Юкер и монтажиста Щефан Келин, ръката на Манфред Айхер както в картината, така и в звука.
"Има само пет-десет минути говор в този 90-минутен филм, и Айхер играе ролята, която винаги е имал – създател на възможности, координатор, ненатрапващ се водач, слушател и съветник, който, в края на краищата, съчетава всичко в това цяло, с което артистът се идентифицира. Затова и най-забележителни са епизодите, които показват правенето на музиката – звуци, които биват променяни по време на колективно слушане в студиото или в концертната зала; акордьорът, подготвящ чукчетата на пианото според особените предпочитания на Ник Берч (Nik Bartsch); музиката, структурирана от паузи; композиторът Арво Перт (Art Part) и продуцентът Манфред Айхер, които се вдъхновяват един от друг и толкова се радват на получения идеален звук, че даже изтанцуват малък смешен танц в църквата в Талин.
"Търсещите "екшън" ще са доволни от подобни сцени – но за онези, които възприемат този филм като школа по слушане на музика, това е едно несравнимо преживяване", отбеляза Волфганг Занднер за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" на 1 ноември 2010.
Коментари