11 януари 2009 - студен зимен ден, неделя, краят на първата работна седмица на месеца. Неделя обикновено е ден за почивка, но не и когато е обявено военно положение. И то какво – мирното население на София бе заплашено от атака с напалм, за която обаче доста хора бяха подготвени и я очакваха с нетърпение, а именно – третото посещение на бащите на грайнд-кора, самите Напалм Дет (Napalm Death) (или Нейпълм Дет, ако сте пуристи по произнасянето).
Десантът бе по покана на "Re-Act". Събитието бе обявено в столичния Парти център „4-ти км.”, където миналата година свирилиха хард-кор легендите Агностик Фронт (Agnostic Front). Сега предстоеше нещо далеч по-зловещо.
Концертът започна с около 30 минути закъснение с изпълнението на софийските дет-трашъри Старо Зло. Интензивният им сет не остави публиката равнодушна и зажаднелите за мош фенове се впуснаха в пого още от самото начало. Дори и без един китарист, Старо Зло забиха страхотно, но саундът като че ли не беше все още на нужното за такъв вид изява ниво. Под скандиранията на феновете за бис, след около 40 минути, те отстъпиха сцената на следващата българска банда за вечерта A.D.I.M.
„Кои пък са тези?” – ще си кажат някои. A.D.I.M. обаче съвсем не са случайна група – това са всъщност култовите хард-кораджии Вендета (Vendetta), но с друг вокал, а именно Дикси от Фейс Ъп (Face Up), друга (разпаднала се) софийска хардкор легенда. Е, Шута се появи за едно парче, ”Зад завесите” на Вендета, иначе бандата заложи основно на парчета от дебютното си EP. Плътен звук, тежък метълкор/хардкор и много радост за все повече умножаващата се и раздвижваща се публика. Тук вече със саунда определено нямаше никакви проблеми, което си пролича и от приповдигнатото настроение в залата.
Дойде време за последната българска група за вечерта – Паст Ридемпшън (Past Redemption). Тъй като те стилово са най-близо до Напалм Дет, беше логично да забият непосредствено преди хедлайнърите. Без много да се церемонят, Паст Ридемпшън удариха скоростен дет/грайнд - със задължителните ревящи и крещящи вокали, а публиката вече предусещаше какво я чака, когато бирмингамци завладеят сцената. Краткият, но съдържателен 20-минутен сет на Паст Ридемпшън бе най-добрият завършек на качествената подгрявка от българска страна. Началото бе дадено – войната пред сцената се бе развихрила. Време беше за тежката артилерия – и за малко напалм.
По-дългата пауза между хедлайнърите и подгряващите като че ли леко поизнерви публиката. Задължителният саундчек допълнително затвърди очакванията на хората за здрав, размазващ саунд, подобаващ на титани в екстремизма от ранга на Напалм Дет. Малко след 23 часа, клането започна с пълна сила – интрото “Weltschmerz” от последния албум на бирмингамци “Smear Campaign” (2006), последвано от смазващото “Sink Fast, Let Go”.
Залата се разтресе - бившият соц-ресторант, понастоящем Парти център "4-ти км.”, едва не рухна. Това може би не беше най-подходящият избор за концерт от такава величина, но пък бе последна грижа на феновете и разбеснелите се на сцена бирмингамски касапи.
Напалм са на сцената от над 20 години, но забивиха с такава енергия, сякаш това щеше да е последното им шоу въобще. Адският рев на Барни Грийнуей (Barney Greenway), тътенът от китарата на Мич Харис (Mitch Harris) и гърлените му крясъци, дисторзираният бас на Шейн Ембъри (Shane Embury) и галопиращите грайнд-атаки на Дани Херера (Danny Herrera) докараха до екстаз около 800-те човека в залата, където стейдж-дайвингът не спираше нито за миг, а погото добиваше застрашителни размери.
Бирмингамският квартет представи 2 песни от предстоящия си албум - "Time Waits For No Slave", и направи стабилна разходка през своята богата дискография, забивайки парчета от „Harmony Corruption”, „Scum” и „From Enslavement To Obliteration” – все класически албуми, до болка познати на всички ни. Малкият технически проблем след „Silence Is Deafening” даде възможност на хората да си поемат дъх, да се пренаредят и хвърлят в нова мош-атака, след като Барни и компания продължиха с месомелачката. Звукът, макар и мощен, бе сякаш леко премодулиран. Това ни най-малко не попречи, а дори спомогна за по-автентичното изсвирване на парчета като “Scum”, секундните прото-грайнд атаки “The Kill”, “Deceiver”, и, разбира се, вписаната в Книгата на Гинес за най-кратка песен , записвана някога, “You Suffer”.
Страданието обаче прерастна в пълен екстаз по време на биса, когато старите кучета ни доубиха с “Nazi Punks Fuck Off” и “Siege Оf Power”. Но така е то – никой не е очаквал нещо по-различно, от временно оглушаване, пого-травми и други подобни (сладки) неволи.
За трети път се убедихме в една простичка, но жестока истина – след напалма, оцелели няма. Очакваме ги отново!
Снимки от концерта може да разгледате в нашата "Галерия"!
Коментари