Помним първия концерт на гръцките симфо дет метъли Septicflesh у нас и е трудно да повярваме, че от него са минали 15 години.
От личната ми първа среща с двигателите на групата братята Antoniou пък- 23 години. Помня и тази среща, сложила начало на едно силно приятелство.
Бандата сега идва в София от напълно разпродаден концерт в Истанбул и след нашия отива към Букурещ, където също се очаква шоуто да е солд аут.
Тук свирят в Joy Station на 17 февруари. Клуб, който метълите не намират особено подходящ за техните банди. Не успяваме да го напълним, има около 500 човека. Мястото е просторно и това дава възможност хората да се разпръснат по всички краища, но и отпред има доволна агитка, която знае как се куфее и се кефи да припява. Нали затова сме там – да се забавляваме заедно, иска се двете страни да врят и кипят в играта. Изглежда, че предното гостуване на бандата у нас на шоуто на Hypocrisy миналата година им е спечелило нови фенове.
Между другото, на 18 февруари, но през 2003 година, излезе албумът "Sumerian Daemons"(Hammerheart). Аз бях на listening/release партито в Солун по повода, там бяха и всички от Paradise Lost, които свириха същата вечер в града. Spiros (на снимката) е работил с англичаните за обложките на два техни албума ()... Нали знаете, че той също така е популярен и като художник, подписващ се с псевдонима Seth Siro Anton. Не мога да не го спомена като уважение към големия талант.
Но да влизаме в Joy Station. Правя го 20 минути преди обявеното начало в 20.00 ч., започва десетина-петнайсет минутки по-късно. Групата свири сама, без подгряващи банди по решение на организаторите от SME.
И ето ги - създателите и единствените оригинални членове на групата от началото и през 1990 г. Spiros и Christos Antoniou са пред нас отново. Когато са на сцената, изглеждат така могъщо, Seth стои величествено изпънат на струна, със свален ниско голям тежък бас и ни гледа право в очите като ни пита дали сме с тях. С тях сме, със Spiros "Seth" - бас и вокал, Chris - китара, Dinos "Psychon" - китара и Kerim "Krimh"-барабани. С всяка следваща песен осъзнаваме, че всъщност сетлистът си е хит след хит – независимо дали е стара вече превърнала се в класика песен или е от новия албум от 2022 г. "Modern Primitive" (Nuclear Blast). Като парчетата от новия: "Neuromancer", "Hierophant", "The Collector", "A Desert Throne" също са приети шумно. Зяпнали сме строени пред сцената докато сякаш от отвъдното се чува началото на "The Vampire From Nazareth" от "The Great Mass" (Season Оf Mist, 2011) с глас от детския хор на Филхармонията на Прага, с чийто оркестър е записан албумът, и който е търсен при създаване на саундтрак на филми на ужасите.
Естествено няма как да не забият и "Communion" от едноименния албум (Season of Mist, 2008). За бис са оставили суперкултовата от същия албум "Anubis", на която както обикновено публиката пали най-яко, а също и "Dark Art" от "Codex Omega" (Season Оf Mist, 2017) за самия край на програмата си тази вечер. Всъщност отварят концерта с изпълнението от това издание - с "Portrait Оf А Headless Man", от него удрят и с "Martyr".
Един час и 20 минути Septicflesh на живо не е никак достатъчно... Никога не е. И няма как в дебрите на лабиринта Septicflesh... С уникалния си подход към композирането те - така да се каже, придават допълнителна добавена стойност и рисуват картини на близки и далечни цивилизации и богове, рамкирани в едно от най-мрачните метъл разклонения. Правят го епичен и бомбастичен с извънземни страховити оркестрации и всяка композиция има собствено очарование, което е в детайлите. Те ги владеят. При Septicflesh всичко е пипнато, премерено, премислено, а на живо - представено с помитаща енергия.
Обичам Septicflesh, обичам и Rotting Christ, обичам и Nightfall. По различен начин, защото те въздействат по различен начин, всяка посвоему. Така де, гръцката екстремна сцена ни е дала толкова много...
Обаче по света има симфо дет метъл банди, съществува и Septicflesh! Като тях втори няма. Радвам се, че вече е реалност и онова нещо, което всички някак знаехме, че е неизбежно, а именно - концерт на Septicflesh с пълен класически оркестър. Случи се два пъти до тук – и двата в Мексико- през 2019 г. и 2023 г., но предстои да отново и зная, че този път и аз ще съм там.
Сетлист:
Portrait Оf А Headless Man
Pyramid God
Neuromancer
The Vampire From Nazareth
Hierophant
Martyr
Prometheus
A Desert Throne
Prototype
Communion
The Collector
Persepolis
Бис:
Anubis
Dark Art
Коментари